— Всичко е наред — отвърна Теодосий. — Не съм се обидил. Всъщност, чувствам се прекалено добре, за да се обидя от каквото и да било. Тази разходка е голямо приключение за мен. Не мога да си спомня някога да съм се намирал така далеч от Ватикана. Но уверявам ви, това е не просто екскурзия, за да запълня времето си. Тръгнал съм да намеря някой от Старите.
— От Старите ли? Но защо?
— Защото ми изглеждат добри съседи, които сме пренебрегвали прекалено дълго и е твърде вероятно да сме изградили представите си за тях въз основа на клевети. Разбрах, че мога да намеря един от тях в хълмовете зад хижата на Декър. Чували ли сте нещо за това?
— Декър никога не е споменавал каквото и да било по този повод — отговори Тенисън. — Сигурен ли сте?
— Така се говори от години. Един от Старите ни наблюдава от хълмовете над неговата хижа.
— Ако старите са ви наблюдавали през всичките тези хиляда години, сигурно знаят доста неща за вас. Искам да кажа, за Ватикана.
— Много повече — додаде кардиналът, — отколкото подозираме. Е, аз трябва да тръгвам. Може би ще бъде трудно да намеря Стария. Отбийте се да ме видите в близките дни. Може да си поговорим приятно.
— Благодаря — отвърна Тенисън. — Непременно ще дойда.
Тенисън остана на пътеката, взирайки се в кардинала, докато той изчезна от погледа му зад възвишението. После се обърна и пое към Ватикана.
Стигна до апартамента и понечи да влезе, ала нещо го накара да се отдръпне. Изпита нежелание да влезе вътре. В стаите го очакваха само пустота и самота. Ядоса се на себе си заради малодушието си, посегна, завъртя топката и влезе.
Ала вътре не го очакваха нито пустота, нито самота. Огънят буйно пламтеше. Джил тъкмо се надигна от канапето да го посрещне. Той се втурна тичешком през стаята, грабна я в обятията си и я притисна към себе си.
— Така се радвам, че си тук — тихо прошепна Тенисън. — Боях се, че няма да си вкъщи.
Джил леко го отблъсна от себе си.
— Не само аз съм тук — обяви тя. — И Шептящия се прибра.
Тенисън бързо огледа стаята, но не откри никаква следа от него.
— Не го виждам.
— Той е в ума ми — обясни тя. — Иска да влезе и в твоя. Дошъл е отново да ни заведе в света на уравненията.
— В Рая?!
— Да, Джейсън! Съществата от света на уравненията знаят пътя към Рая и могат да ни отведат там.
51.
Късно през деня Теодосий намери Стария.
Той се приближи и зачака да го забележи. Стария не даваше никакви признаци за това. Накрая Теодосий заговори:
— Дойдох да ви посетя.
Стария започна да издава трептящ, подобен на биене върху тъпан, звук и след известно време сред вибрациите се оформиха следните думи:
— Добре дошли. Струва ми се, че ви познавам. Вие май стояхте на стълбите, когато донесох Декър?
— Да. Аз съм Инок, кардинал Теодосий.
— О, вие сте онзи кардинал! Чувал съм за вас. Кажете ми, онова органично същество, което стоеше на стъпалата редом с вас, не беше ли Тенисън?
— Да, Тенисън, приятел на Декър.
— Знам това — каза Стария.
— Споменахте, че сте чували за мен. Познавате ли много от нас? Или, да се изразя по друг начин, чували ли сте за нас?
— Не познавам никого — отвърна Стария. — Просто ви наблюдавам.
В началото Стария като че говореше с усилие, но Теодосий забеляза, че след няколко изречения, започна да се изразява с много по-голяма лекота.
— Боя се, че се държахме не както подобава на добри съседи — отбеляза кардиналът. — Моля да ни извините. Това посещение трябваше да бъде направено преди векове.
— Вие се плашехте от нас — изрече Стария. — Бояхте се много, а ние не направихме нищо, за да разсеем вашия страх. Плашехте се от измислиците, родени във въображението ви, а не заради нещо, което сме сторили. Не разсеяхме страха ви, защото истинската ни грижа сте не вие, а планетата. Разглеждаме ви само като временна фаза на живот върху повърхността й. Загрижеността ни за вас е свързана единствено с начина, по който се отнасяте към планетата.
— Смятам, че сме се отнасяли към нея твърде добре — намеси се кардиналът.
— Да, така е, и затова сме ви благодарни. Може би ви дължим повече от благодарност. В известна степен може би сме длъжни да ви помогнем. Познавате ли един от Прахообразните?
— От Прахообразните?