— Декър го наричаше Шептящия. Може би го познавате под това име.
— Никога не съм чувал за него — отговори Теодосий.
— Някога на планетата имаше много Прахообразни, но те я напуснаха и изоставиха един от своите. Той беше най-малкият, истинско джудже.
— И този недорасъл Прахообразен е Шептящия на Декър?
— Точно така. Но сега дребосъчето, което бе изоставено от останалите Прахообразни, започва да се развива по многообещаващ начин. Ние се гордеем с него.
— Бих искал да се запознаем — рече кардиналът. — Чудя се защо ли не съм ги срещал досега. Нито пък съм чувал някой да споменава за него.
— Не можете да се запознаете с него сега. Замина на пътешествие с Джил и Тенисън. Тръгнаха заедно да намерят Рая.
Теодосий възкликна недоумяващо:
— Рая! Рая ли казахте?
— Чували ли сте за този Рай? Означава ли той нещо за вас?
— Той означава много, много за нас! Можете ли да ми кажете какво представлява той?
— Мога само да ви кажа, че тримата заминаха да го търсят. Те получават помощ от едни създания, наречени същества от света на уравненията. Същества, които Изследователите откриха преди много години.
— Изненадвате ме колко много знаете за нас и дейността ни.
— Нашата загриженост за планетата — обясни Стария, — изисква да бъдем частично информирани за това.
— И за Р-Рая? — изрече Теодосий, заеквайки леко.
— Точно така, и за Рая — отвърна Стария.
Кардиналът не можеше повече да остане тук. Рязко се обърна и се втурна надолу по хълма, като с мъка си проправяше път през ниските храсталаци. Пурпурната му одежда се закачаше по клоните и по време на главоломния му спринт се разкъса буквално на парчета.
В подножието на един хълм той стигна до плитка клисура, покрита с огромни плоски късове скали, които с течение на годините се бяха откъсвали от околните хълмове. Бистро ручейче игриво се провираше долу в камънака.
Тук Инок, кардинал Теодосий, падна на колене. Преплете пръстите на ръцете си и ги допря до гърдите си. Наведе глава и докосна с чело вплетените една в друга длани.
— Всемогъщи Боже — помоли се той, — нека пътешествието им завърши благополучно!
52.
Всичко си беше същото, както го помнеше — граховозеленият килим на повърхността се простираше към далечния хоризонт и докосваше бледолилавия плитък небосвод. И кубовете бяха там, съвсем същите…
И все пак нещо се бе променило в сравнение с миналия път и разликата не беше нито в мястото, където се намираше, нито в кубовете — самият той беше различен. Не беше сам. В него имаше някой друг или по-скоро някакви други същества.
При първото си пътуване в света на уравненията бе чувствал Шептящия само отчасти. През по-голямата част от времето въобще не го бе усещал. Може би беше твърде уплашен, за да долавя присъствието му, или пък бе съсредоточил вниманието си другаде. Ала сега го усещаше, долавяше мекото, почти вълшебно докосване. Но това не беше Шептящия — беше някой друг, когото Тенисън чувстваше по-близко до себе си.
— Джейсън — изрече Джил, говорейки като част от самия него — двамата бяха неразделни, сякаш умовете им се бяха слели в един общ ум, а телата им — в едно общо тяло. — Джейсън, аз съм тук.
Беше изпитал подобно усещане в онази нощ, когато двамата разкриха умовете си, за да може Шептящия да се присъедини към тях — така щяха да тъжат заедно за мъртвия приятел. Тогава бе почувствал как умовете им се сливат в един, но ефектът беше смекчен и помрачен от острия, болезнен спомен за Декър. Сега почувства всичко с пълна сила. Той и Джил бяха заедно както никога по-рано, много по-близо един до друг, отколкото когато телата им се съединяваха с любов.
— Обичам те, Джейсън — прошепна тя. — Сега няма нужда да говоря за това. Ти знаеш колко те обичам.
И беше права, тя винаги беше права. Не беше нужно да му казва, нито той да казва на нея, защото бяха заедно и знаеха какво става в ума на другия.
Пет отделни куба се намираха недалеч от тях. Останалите се бяха отдръпнали и образуваха широк кръг, сред който се изправяха първите пет.
— Тези — намеси се Шептящия, — ще бъдат нашите водачи.
Сред петте, Тенисън забеляза своя стар приятел — тъмнолилавия куб, чиито уравнения и диаграми блестяха в крещящо оранжево. Тук беше и яркорозовия, чиито уравнения бяха изцяло зелени, и онзи с неповторимо сивия цвят, който имаше бакъренокафяви пръски и лимоненожълти уравнения. Четвъртият беше розово-червено създание. Неговите уравнения бяха тъмнолилави, а диаграмите яркожълти.