Тенисън кимна към тях.
— Знаеш ли дали трябва да преминем през същата процедура?
Джил поклати глава.
— Не мисля. Не са необходими никакви документи, поне не и за човешките същества. Края на Нищото е официално включена в списъка на планетите, обитавани от хора, и се проявява известно внимание към представителите на човечеството. Също така колонията е малка и не налага условности. След няколко дни може да се окаже, че обядваш с шефа на полицията или с шерифа, или с главния съдия, и независимо от това как ще наречеш човека, той ще ти зададе няколко вежливи въпроса и добре ще те огледа. Не съм сигурна дали тук ще бъде така, но обикновено това е начинът, по който се развиват нещата, в малките човешки колонии.
— Е, това не ми звучи прекалено непосилно.
— Ще трябва да обясниш защо нямаш багаж. Хората в Човешката къща могат да проявят любопитство. Мисля, че ще бъде най-добре да обясниш, че ти се е наложило да гониш кораба в Гътшот и по някакъв начин си си изгубил багажа.
— Ти мислиш за всичко — възкликна Тенисън. — Нищо не ти убягва. Как ли бих се справил без теб?
— Някак успявах да се грижа за теб на борда, нали?
— Тази вечер аз ще започна да ти се отплащам — обеща Тенисън. — Вечеря в Човешката къща. Светлина на свещи и чиста покривка на масата, порцелан, бляскави стъклени чаши, сребърни прибори, богато меню, бутилка хубаво вино…
— Недей да се надяваш прекалено много. Не фантазирай толкова. Човешката къща може да не разполага с такъв луксозен салон.
— Е, каквато и да бъде, все ще е по-добре от онази каюта на кораба, която споделяше с мен.
— Онази каюта на кораба ми стана симпатична — вметна Джил.
— Мисля — заяви Тенисън, рязко сменяйки темата, — че най-сетне някой пристига да ни вземе.
7.
Трапезарията в Човешката къща се оказа доста цивилизована. Масата наистина бе застлана с чиста бяла покривка, върху която проблясваше стъкло и порцелан, в менюто фигурираха пет вида ястия и виното си го биваше.
— Много е приятно — обърна се Джил към Тенисън. — Не бях очаквала, че храната ще бъде толкова вкусна. Предполагам, че след месеца, който прекарахме на кораба, всяко ястие ще ни се стори като пир.
— Утре започваш работа — подхвана той, — ще мога ли да те виждам от време на време?
— Колкото е възможно по-често. Ще се прибирам тук всяка вечер. Освен ако, разбира се, Ватикана не ме изхвърли или пък въобще не ме допусне в чертозите си.
— Искаш да кажеш, че не си се свързала предварително с тях?
— Опитах, но не можах. Изпратих няколко писма, но не получих отговор.
— Може би те не желаят да се говори за тях.
— Ще видя как стои този въпрос. Ще разговарям с тях. Мога да бъда твърде убедителна, ако се наложи. Ами ти?
— Ще поогледам наоколо. Ако тук няма друг лекар, може да започна лекарска практика.
— Би било чудесно! — възкликна тя. — Но, Джейсън, наистина ли би те задоволило?
— Не зная — отвърна той. — Предполагам, че го изрекох ей така, просто ми хрумна. Във Ватикана има лекар и може би той се грижи за хората в селището. Така че идеята да започна частна практика, е доста илюзорна. Селището изглежда като създадено от първите заселници тук, ала това не може да е така. Ако разказаното от капитана е вярно, роботите са били тук почти хиляда години.
— Вероятно селището въобще не е толкова старо — отбеляза Джил. — Роботите може би са били тук доста време, преди в действителност да е възникнало селището.
— Предполагам, че е така, и все пак сигурно е старо. Ала е очевидно, че не са прогресирали особено. Може би това се дължи на надмощието на Ватикана. Със сигурност всичко и всички се въртят около Ватикана.
— Това не би било толкова лошо — вметна Джил. — Зависи какъв екип — хора и роботи — работи във Ватикана. — Може би се радват на всеки с оригинални възгледи и идеи.
— Ще поживеем, ще видим — рече той. — Няма закъде да бързам. След около седмица, ако не друго, то поне ще имам по-добра информация с какво бих могъл да се заема.
— Говориш така, сякаш възнамеряваш да се установиш тук.
Той поклати глава.
— Не съм мислил за това. Наистина ми е нужно място, където да се установя. Мисля си, че хората в Девънтри никога няма да се досетят, че съм успял да се добера до кораб, отлитащ за Края на Нищото.