— Възможно е да сметнат, че си потънал в морето. Радарът на Гътшот сигурно е проследил летателния ти апарат. Няма начин да бъдат сигурни, че си се измъкнал от него, нали?
— Така е, освен ако някой намери парашута. Не смятам, че това е твърде вероятно. Набутах го под една постройка, доколкото можах.
— Това в значителна степен гарантира сигурността ти. Толкова ли си ги вбесил, че да те проследят дотук, за да те арестуват?
— Не, вероятно не. Целият епизод беше повече или по-малко с политически подтекст. На някои хора щеше да им бъде твърде удобно, ако можеха да припишат смъртта на маркграфа на мен.
— Търсели са изкупителна жертва.
— Точно така. Във всеки случай, вероятно могат да използват изчезването ми, за да го сторят. Така че всички ще са доволни. Ала в този момент не е важно какво става в Гътшот. Какво ще правиш ти? Сигурно си вложила доста пари в това пътуване.
— Известна сума, работата ми го изисква. Това е възможност, която трябва да използвам. В моя случай разходите няма да бъдат изцяло хвърлени на вятъра. Дори да не успея да напиша статията, смятам, че наистина ще се добера до нещо голямо. Ако не се справя с Ватикана, все ще има за какво да се закача. Не толкова голямо, разбира се, но все пак няма да е за изхвърляне.
— Джил, как мислиш да осъществиш плана си?
— Ами, виж, ако след като съм пропътувала разстоянието дотук, те не ме допускат да прекрача прага им и откажат да разговарят с мен, изцяло ме отрежат с други думи, или пък в случай че са прекалено агресивно настроени, ме изхвърлят от планетата, и това е нещо. Значи съществува причина да не ме допускат. Защо ще откажат да разговарят с мен? Защо ме изхвърлят? Какво става в Края на Нищото? Какво се разиграва зад стените на тази величествена институция, отдадена на някаква мистериозна религия, какво не трябва да види бял свят? Какво крият всъщност?
— Да, разбирам — съгласи се той. — Това също е материал за статия.
— Когато приключа с всичко това, вече ще имам достатъчно за цяла книга.
— О, колко въпроси са се породили у теб.
— Подочух разни неща оттук-оттам. Темата зрее у мен от няколко години. До ушите ми все долитаха разни неща. Странни на пръв поглед слухове. Никой от тях прекалено важен и все пак, съдържащ зрънце информация. Събрани заедно, се получава една доста интригуваща картинка.
— Значи си се ровила по този въпрос години, опитвайки се да откриеш улики.
— Да, така е. Работих упорито. Разбира се, не през цялото време, ала използвах всяка възможност, която се откриваше пред мен. Доста съм мислила по тези въпроси. И колкото повече го правех, толкова по-силно се убеждавах, че фактите си струва да бъдат проверени. Възможно е да съм в заблуждение и всичко да е плод на моята фантазия. Може да се окаже, че тук няма почти нищо, освен група глупави роботи, заели се с безсмислена дейност.
Известно време двамата помълчаха, съсредоточавайки вниманието си върху храната.
— Как е стаята ти? — попита накрая Джил. — Моята е хубава.
— И моята — отвърна Тенисън. — Не е луксозна, но покрива очакванията ми. Един от прозорците е обърнат към планината.
— Няма телефони — оплака се Джил. — Попитах, но ми казаха, че въобще нямали подобно нещо. Тук никога не са били прокарвани телефони. Но за сметка на това има електрическо осветление. Поговорих си с тях за това. Казах им — как е възможно да има електричество, пък да не се сетите да прокарате телефони, но никой не можа да ми отговори.
— Може би никой не е почувствал необходимост от телефон — отбеляза Тенисън.
— Извинете, сър — обади се някакъв глас. — Извинете, че ви прекъсвам, но е важно…
Тенисън вдигна глава. До него стоеше висок мъж, малко над средна възраст, с остроносо лице, пригладена назад коса и гъсти, добре подстригани посивели мустаци.
— Разбрах — подхвана мъжът, — че сте лекар. Поне така ми казаха.
— Така е — отвърна Тенисън. — Казвам се Джейсън Тенисън, а дамата с мен е Джил Робъртс.
— Името ми е Екюър. Аз съм от Ватикана. Преди няколко дни нашият лекар беше убит при нещастен случай по време на лов.
— Ако мога да ви бъда полезен по някакъв начин…
— Ще ме извините, мадам — заговори Екюър, — не ми е приятно, че се налага да прекъсна вечерята ви и да ви отнема компаньона. Но една жена при нас е много болна. Нуждае се спешно от помощ. Ако бихте могли да я прегледате…
— Трябва да си взема чантата — каза Тенисън. — В стаята ми е.