— Като лекар, ако решението изцяло зависи от мен, аз бих използвал протеина. Може и да не помогне, но доколкото съм запознат, това е единственото средство, с което може да се противодейства на непознат вирус. Трябва да бъда честен с вас. Възможно е протеинът да я убие. Дори и ако помогне, помощта му може да се окаже недостатъчна. — Тенисън се приближи до Екюър и постави длан върху ръката му. — Сигурно тази жена означава много за вас?
— За всички нас — промълви Екюър. — За всички нас. За Ватикана.
— Бих желал да ви помогна повече. Но не съм в състояние да настоявам за точно определено решение. Трябва да прецените сами.
Жената на леглото се размърда, надигна главата и раменете си от възглавницата, удължавайки за миг усилието да се изправи, след това отново се отпусна. Лицето й се изкриви, а устните й се раздвижиха и от тях се отрони:
— Кулите… Огромно бляскаво стълбище. Славата и мира. И ангелите, които долитат… — Думите заглъхнаха. Лицето й се отпусна и стана ведро.
Тенисън погледна към сестрата. Тя се взираше в жената като хипнотизирана.
Екюър беше сграбчил рамото на Тенисън и повтаряше:
— Ще използваме протеина, ще го използваме…
9.
Апартаментът беше обширен и добре обзаведен. Етажът, където се намираха стаите за живеене, бе покрит с дебели килими, а мебелировката — ненатрапчиво елегантна. В огромна камина, която заемаше половината на една от стените, пламтеше огън. Част от етажа беше обособена като трапезария, отделни врати отвеждаха към кухнята и спалнята. Огледала в позлатени рамки и изпълнени с вкус етюди бяха окачени по стените, скулптирани композиции от материал, приличен на слонова кост, бяха подредени върху лавицата над камината.
— Седнете и се успокойте — обърна се Екюър към Тенисън. — Чувствайте се като у дома си. Заповядайте на онова кресло, хей там, и се настанете удобно. Какво ще пиете?
— Мъничко скоч, ако имате.
— О, добър вкус! — закима Екюър. — Къде открихте скоча? Всъщност, той е доста популярно питие. Но малко, на брой човешки ръце са…
— Капитанът на кораба — побърза да каже Тенисън — ме почерпи с него. Напитка от Старата земя — така ми обясни.
— Да, капитанът. Той добре поддържа запасите ни. Докарва няколко сандъка при всяко пътуване. Имаме поръчка за непрекъснати доставки от една планета, наречена Слънчев танц — хуманоиден тип планета, както вече може би сте се досетили. Тя е единственото място в радиус от хиляда светлинни години, която ни снабдява с него. Все ни се струва, че някоя бутилка липсва от сандъците. Капитанът ги задига, но ние отминаваме тази му слабост без коментар. Не би си струвало да реагираме по друг начин.
Екюър донесе питиетата, подаде едно на Тенисън и се настани в креслото отсреща, стиснал чашата в ръка.
— Да пием до дъно — предложи той. — Дано да има за какво да вдигнем тост.
— Надявам се — отвърна Тенисън. — Макар че е още рано, нашата пациентка реагира на протеина. Трябва внимателно да я наблюдаваме.
— Кажете ми, докторе, винаги ли проявявате такава привързаност към пациентите си? Останахте до леглото на Мери, докато тя даде признаци на явно подобрение. Сигурно сте уморен. Няма да ви задържам прекалено дълго. Би трябвало да си отдъхнете.
— Ако разполагате с място, където бих могъл…
— Място за вас? Доктор Тенисън, тук са вашите покои. Те ще бъдат на ваше разположение, докато сте при нас.
— Моите покои? Помислих си, че това е вашето жилище.
— Моето жилище? О, не. Притежавам апартамент, подобен на този, но това е жилището, отредено за гости. В момента то е на ваше разположение. Разбрахме, че сте си изгубили багажа и уредихме да ви снабдим с дрехи, за да попълните своя гардероб. Те ще бъдат тук сутринта. Надявам се, че нямате нищо против.
— Не е било необходимо — сковано произнесе Тенисън.
— Не се чувствайте неудобно — заговори Екюър. — Каквото и да направим, не бихме могли да ви се отплатим по подходящ начин…
— Не можете да бъдете сигурен какво съм направил. Все още е възможно Мери да не оцелее, макар че пое протеина.
— Но почувства подобрение.
— Да, пулсът се нормализира. Тя изглежда малко по-добре. Температурата поспадна, ала недостатъчно, за да го отбележим като важна промяна.
— Аз ви имам доверие — каза Екюър. — Смятам, че ще й помогнете да се измъкне.