— Вижте — прекъсна го Тенисън, — нека бъдем откровени. Вие сте разговаряли с капитана или някои от вашите хора са разговаряли с него. По дяволите! Чудесно знаете, че не съм си изгубил багажа. Не носех никакъв багаж със себе си. Нямах никакво време да го приготвя. Бягах.
— Да — съгласи се Екюър с равен тон. — Да, бяхме осведомени за всичко това, ала не възнамерявахме да ви притесняваме. Не знаем какво се е случило и ако самият вие не пожелаете да ни кажете, не искаме и да узнаем. Не ни е нужно да го научаваме. Аз зная, че сте лекар. Като начало дори не бях абсолютно сигурен в това, но сега съм убеден, че сте такъв. Щом сте тук, има възможност Мери да оцелее, а без вас какви биха били шансовете й?
— Може би никакви — отвърна Тенисън. — Освен ако онази медицинска сестра не бе взела решението…
— Нямаше да го стори — заяви Екюър. — Нямаше начин как да знае, пък и нямаше да се осмели.
— Добре тогава. Казвате, че съм спасил пациентката си. По дяволите, човече, това е мой дълг като лекар. Обучавали са ме да правя именно това. Да спасявам всички, които мога, макар че не е възможно да спася всички. Не сте ми задължен. Малък хонорар за услугата е всичко, което ще поискам. А може би няма да сторя и това. Не нося препоръките си. В момента не бих могъл да докажа, че съм лекар, дори ако от това зависеше животът ми. Пък и въобще не съм сигурен дали имам законно право да практикувам тук. Съществуват и такива понятия, като разрешително за работа.
Екюър махна с ръка.
— Не е нужно да се тревожите за това. Щом казвате, че сте лекар, значи сте лекар. Щом ние ви позволихме да практикувате тук, следователно имате право да го правите.
— Да — отвърна Тенисън, — щом Ватикана е на такова мнение…
— В Края на Нищото, когато Ватикана твърди нещо, значи е така. Никой не би могъл да го оспори. Ако ни нямаше нас, нямаше да съществува и Края на Нищото. Ние сме Края на Нищото.
— Добре — съгласи се Тенисън. — Не споря с вас. Дори не изпитвам подобно желание. Един от вашите хора е болен и аз се погрижих за него. Това се очаква и да направя. Хайде да не го превръщаме в цяла история.
— Досега, докторе — продължи Екюър, — би трябвало да сте схванали какво е положението. Ние нямаме лекар, а изпитваме остра нужда от такъв специалист. Предлагаме ви да останете при нас като наш лекар и да живеете тук.
— Просто така?
— Просто така. Не можете ли да разберете? Отчаяни сме. Ще са ни необходими месеци, докато намерим друг лекар. При това не знаем на какъв ще попаднем.
— Не знаете на какъв ще попаднете…
— Вече разбрах, че вие проявявате привързаност към пациентите си. Честен сте. Бяхте честен, разкривайки начина, по който попаднахте тук, и когато ви попитах за лечението, което ще предприемете, не ми дадохте гаранции. Харесвам подобен вид честност.
— Някой може да нахлуе тук, носейки заповед за моя арест. Не мисля, че това ще се случи, но…
— И ще си има адски проблеми — заяви Екюър. — Ние защитаваме хората си. Ако наистина имате неприятности, докторе, мога да ви гарантирам, че тук сте в безопасност. Независимо от това дали сте били прав, или не, аз продължавам да ви го гарантирам.
— Добре тогава. Не мисля, че ще ми бъде необходима защита, но е хубаво човек да знае, че може да разчита на нея. Но какво ще кажете за вашата общност тук. В каква структура ще бъда включен? Вие сте нарекли това място Ватикана, а аз чувах разни истории за проекта „Папа“, и за това, че бил оглавяван от банда роботи. Можете ли да ми кажете какво става тук? Тази стара дама, Мери, говореше за ангели. Това просто сън на старица ли е или по-скоро Предсмъртно видение?
— Не, не е — каза Екюър. — Мери е намерила своя Рай.
— Добре — проточи Тенисън, — бихте ли го повторили още веднъж? „Мери е намерила своя Рай.“ Звучеше така, като че наистина имахте това предвид.
— Разбира се, че е така — отвърна Екюър. — Тя наистина е намерила Рая. Всичките доказателства сочат, че го е открила. Имаме нужда от по-нататъшните й наблюдения, за да се опитаме да му дадем точно определение. Разбира се, разполагаме с нейните клонинги — три от тях, които вече растат. Но не можем да бъдем сигурни, че клонингите…
— Доказателства? Клонинги? За какви доказателства става дума? Ако си спомням добре, Рая не е реално съществуващо място. Той е някаква условност, състояние на духа, вяра…
— Слушайте, докторе, трудно е да се обясни…
— Така и подозирам.
— Нека се опитаме да проследим нещата — заговори Екюър. — Ватикан-17 или Ватикана започна да действа преди почти хиляда години с група роботи от Земята. На Земята роботите не са били допускани в никоя верска общност — не им е било позволено и да мечтаят за това — независимо за коя религия става дума. Мисля, че на някои места положението днес е различно. Роботите могат да станат вярващи — не навсякъде, но в определени области, на определени планети. Преди хиляда години това не е било възможно. Смятало се е, че изкуственият интелект не е в състояние да изповядва религия. За да бъде едно същество религиозно, да заяви, че принадлежи към дадена вяра, то трябва да притежава душа или нещо, еквивалентно на душа. Роботите нямали души или е било прието, че нямат, затова им е било забранено да вземат участие в религиозни тайнства. В каква степен сте запознати с роботите, докторе?