— Въобще не съм запознат, господин Екюър. През целия си живот вероятно съм разговарял с десетина от тях, макар да съм виждал малко повече на брой. Не съм се родил в страна на роботи. Имаше неколцина от тях в медицинската академия, но там човешките същества и роботите не общуваха помежду си. Всъщност, никога не съм познавал робот и никога не съм изпитвал необходимостта…
— Онова, което току-що казахте, е отговорът, който биха дали деветдесет и девет от всеки сто човека. Те не са свързани с роботите, не ги е грижа за тях. Вероятно мислят за тях като за подобия на човешки същества от метал, като машини, които се опитват да подражават на хората. Аз мога да ви уверя, че те са много повече от това. Никога не биха могли да бъдат, но днес тук, в Края на Нищото, те са повече от това. През последните хиляда години, роботите са претърпели развитие. Те са се превърнали в същества, независими от хората. Ала в процеса на еволюцията, никога не са забравяли, че са били създадени от човека. При това не се възмущават, както бихме помислили, от факта, че са изкуствено сътворени същества. Изобщо те все още чувстват близка връзка с човешките същества. Бих могъл да говоря цяла нощ за роботите, за онези, които са тук. Те са пристигнали на тази планета, защото им е било забранено да участват в религиозни тайнства другаде, достъпът до тази част от човешкия живот им е бил отказан, ала той много им допадал. Трябва да познавате робота добре, за да разберете инстинктивният му порив към религиозни изживявания. Това може да не е нищо повече, освен свръхкомпенсаторна реакция — дълбок инстинкт да моделират себе си колкото е възможно по-близо до човешката раса. Роботът е лишен от толкова много неща, с които разполага човекът. Съществуват толкова ограничения, наложени му от неговата собствена природа. Роботът не може да плаче, не може да се смее. Липсва му сексуален нагон — макар че създава други роботи. Поне тук нашите роботи създават други роботи, влагайки в тях такива нововъведения, каквито човешките им създатели никога не биха могли да измислят, а вероятно не биха и включили в роботите, дори и да са достигнали до тях. Тук, в Края на Нищото, възникна ново поколение роботи, не, нова раса. Но ето, че избързвам…
— Мога да възприема стремежа към вярата като свръхкомпенсаторен импулс — отбеляза Тенисън. — Религията би могла да бъде тайнство, което те биха могли да споделят с човешката раса.
— Точно така — потвърди Екюър. — Има много исторически материали, които бих могъл да ви цитирам — относно начина на мислене и стъпките, които преди хилядолетие тази малка група роботи са предприели в Края на Нищото, за да положат основите на своя собствена религия. Ала за сега ще спрем дотук. Можем да го обсъдим друг път. Естествено, ако темата ви интересува.
— Разбира се, че ме интересува, стига да можете да отделите от времето си.
— Така че роботите пристигнали тук — продължи Екюър — и основали своя Ватикан. За основа им послужила земна религия, която извънредно дълбоко почитали, не толкова заради онова, което проповядвала. Подозирам, че те по-скоро се възхищавали на нейната организация и строга йерархия, на нейните канони и традиции. В този Ватикан ще откриете много от литургиите и ритуалите на Ватикана от Старата земя, които са им послужили за модел. Убеден съм обаче, че не са направили и опит да копират сляпо Земната католическа вяра. Роботите никога не са предявявали претенции, че тяхната религия е вид земна религия, пренесена на края на Галактиката. Ако бъде проучена сериозно, което никой не е правил досега, тя вероятно може да бъде окачествена като синтез от религии, тъй като роботите са използвали различни аспекти от вярванията на извънземните същества или от онова, което минава за вяра у извънземните.