— Кардиналът ми обясни това в общи линии. Изглежда, че поклонниците не представляват никаква заплаха. Идват по един-двама от разпръснати из Галактиката планети. Очевидно са свързани с култове със слабо влияние. Никой не би обърнал внимание на същество, последовател на култ, дори и ако всичките негови събратя твърдят едно и също нещо. Каквото и да отнесат в домовете си, думите на поклонниците се тълкуват като религиозни бълнувания.
— Ватикана трябва да скрива много неща — замислено отрони Тенисън. — Информационната програма на Екюър, за която поклонниците може би въобще нямат понятие, например. Може би е важна именно Информационната програма, не самият Ватикан. Изследователите, както ги наричат, се добират до знания в цялата Вселена, във всички измерения на пространството и времето — а може би и от други места извън времето и пространството. Ако, разбира се, подобни места съществуват.
— Такова място би могло да бъде Рая. Ако въобще съществува.
— Важното е, че никой друг не притежава такива данни. Хората от програмата разполагат с цели километри шкафове, натъпкани с файлове информация. Видях ги. Какво ще правят с тях?
— Може би наистина ще ги заредят в „папата“.
— Някакъв си папа… — замисли се Тенисън. — Не, не мога да приема, че това е всичко, което целят. Екюър спомена нещо друго. Опитвам се да си спомня какво точно бе то. Струва ми се, че беше нещо такова — с течение на годините проектът „Папа“ се е превърнал в нещо като претекст за продължаване на Информационната програма. Мисля, че беше това. Той ми подхвърли да не споменавам нищо по този въпрос пред Ватикана, като се опита да ми внуши, че някои от хората на Ватикана може да се разсърдят.
— И Ватикана си има проблеми — отбеляза Джил. — Кардиналът изтъкна някои от тях. Като че се опита да ги разкрие пред мен, макар че се съмнявам да е целял това. Той, а възможно е и някои от другите кардинали, смятат, че някой ограбва Ватикана. „Задига трохички от онова, което притежаваме“ — така се изрази Негово Преосвещенство. Ала най-вече го тревожеше фактът, че никой не знае нито кой е крадецът, нито за какво го прави.
15.
Инок, Кардинал Теодосий, настигна своя близък приятел Сесил, Кардинал Робъртс.
— Ваша Светлост — каза той, — струва ми се, че трябва да си поприказваме.
— Вие сте разстроен — отбеляза Робъртс. — Какво се е случило.
— Онези двамата новопристигнали. Мъжът и жената.
— Какво знаете за тях?
— Нищо за мъжа. Екюър го е назначил като лекар във Ватикана. Разбрах, че е дошъл тук, бягайки от правосъдието.
— Разговаря ли с Екюър по този въпрос.
— Не, Ваша Светлост. Напоследък стана невъзможно да се говори с Екюър.
— Да, зная — потвърди Робъртс. — Вярва, че Информационната програма се е превърнала в наша върховна грижа — поне такова впечатление оставя у всички. Ако питате мен, човекът просто се опитва да надскочи сянката си.
Теодосий въздъхна.
— Колкото и да се възхищаваме на човешката раса — подхвана той, — трябва да признаем, че с някои от тях се живее трудно.
— Ами жената, Ваша Светлост?
— Разговарях с нея тази сутрин. Тя е писателка. Представи си, писателка! Тя е същата, която ни изпращаше всички онези писма. Казвал ли съм ви за тях?
— Да, мисля, че сте ми казвали.
— Тя иска да пише за нас.
— За нас?
— Да, твърдеше същото и в писмата си. Вие сте ги чели, нали?
— Да, разбира се. Но съвсем бях забравил за тях. Естествено, това е невъзможно. Що за нахалство!
— И аз си помислих същото — произнесе Теодосий.
— И й казахте, че това е немислимо?
— Да, но тя отхвърли отказа ми. Невероятно упорито човешко същество. Накрая й предложих работа.
— Ще ме извините, Ваша Светлост, но няма никаква работа, която…
— О, има — възрази Теодосий. — През всичките тези години все си говорехме, че трябва да напишем историята на Ватикана. Говорили сме колко прекрасно ще бъде, ако я запишем върху хартия, така че всеки да може да я прочете и да се възхищава. Дори сме повдигали въпроса да създадем нова разновидност роботи, които ще се заемат с тази работа. Изглежда, че ние не сме пригодени за труда на писателя. Ще си създадем страшно много проблеми, докато разработим нов вид роботи, притежаващи такава способност като писането. Но ето, че при нас по своя собствена воля е дошло човешко същество, което може да се справи с написването на този труд вместо нас.