Реши, че за да премине покрай бара, просто трябва да се движи уверено, сякаш най-спокойно се разхожда и е в пълното си право да се намира тук. Някой можеше да го види, ала вероятно щеше да го удостои с не повече от бегъл поглед. Паякообразното извънземно бе изчезнало и стражът се бе върнал на поста си, близо до стълбичката.
Тенисън се отдели от ъгъла на склада и тръгна по тротоара покрай бара. Зад бара се стелеха плътни сенки на друг склад. Ако можеше да стигне до него, без да бъде спипан, вероятно щеше да се добере и до кораба. На забутано летище като това, мерките за сигурност едва ли бяха толкова строги. Достигна бара и хвърли предпазлив поглед към един от блесналите прозорци. Първото нещо, което видя, бе закачалка за палта, изправена до вратата. Той забави крачка и присви очи. На закачалката висеше синьо сако. Думата „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ бе избродирана със сърма от едната страна на гърдите. Над него бе закачена шапка, очевидно част от същата униформа.
Тенисън решително се насочи към вратата и влезе. Група човешки същества и извънземни седяха около масите в дъното. Неколцина се бяха разположили на бара. Барманът беше затрупан с работа. Двама мъже вдигнаха глави и го изгледаха, когато влезе, после отново продължиха разговора си.
Той бързо протегна ръка, сграбчи сакото и шапката, после отново се измъкна, привел рамене, в очакване на гневни викове след себе си. Ала такива не последваха.
Нахлупи шапката на главата си и навлече сакото.
Колоната пред стълбичката на кораба се бе стопила. Очевидно всички вече бяха заели местата си. Едно-единствено плъхоподобно същество стоеше в подножието на стълбичката. Тенисън решително закрачи през летището, приближавайки към кораба.
Единствено плъхоподобният страж можеше да му поиска парола, ала той се съмняваше в това. Сакото и шапката би трябвало да бъдат достатъчна маскировка. Беше повече от вероятно, че няма да го разпознаят. Малцина човешки същества бяха в състояние да идентифицират извънземен от определен вид. За тях всички извънземни изглеждаха еднакво странно. Същото важеше и за извънземните, които обикновено не можеха да разграничават едно човешко същество от друго.
Той достигна началото на стълбичката. Плъхоподобното същество го удостои с небрежен поздрав:
— Добре дошли, сър — изрече то. — Капитанът питаше за вас.
2.
След доста време един от плъхоподобните членове на екипажа го откри в малкото като килер сервизно отделение. Беше се сврял там, за да се скрие. Плъхоподобното го измъкна и го заведе при капитана, който беше сам в пилотската кабина, удобно разположил се в едно от трите кресла. В момента не беше необходимо да прави нищо. Корабът беше на автопилот.
— Кого си ми довел? — попита капитанът.
— Пътник без билет — отговори плъхоподобното. — Измъкнах го от малкото предно сервизно отделение.
— Добре свършена работа — рече капитанът. — Остави го тук и си върви.
Гризачът понечи да тръгне.
— Чантата ми, моля — обади се Тенисън.
Плъхът отново се обърна, все още стиснал лекарската чанта.
Капитанът се намеси:
— Дай чантата на мен и изчезвай.
Плъхът му я подаде и побърза да излезе.
Капитанът замислено проучи съдържанието й, после вдигна глава и каза:
— Значи Джейсън Тенисън, така ли? Лекар?
Тенисън кимна:
— Да, аз съм доктор Тенисън.
Капитанът остави чантата на плота до себе си.
— Натъквал съм се на немалко пътници без билет откакто съм на тази служба — подхвана той. — Ала никога не съм попадал на лекар. Докторе, кажете ми, какво става?
— Това е дълга история — отвърна Тенисън, — предпочитам да не говоря за нея.
— Стояли сте в този килер часове — продължи капитанът. — Предполагам, че сте се промъкнали в Гътшот. Защо изчакахте толкова дълго?
— Тъкмо щях да изляза — каза Тенисън. — Вашият плъхоподобен приятел ме изпревари.
— Той не ми е приятел.
— Грешката е моя.
— Тук няма много земляни — рече капитанът. — Колкото по-далеч отивате, толкова по-малко от тях ще срещнете. Налага ми се да използвам всякаква измет, за да набера екипаж за кораба. А трябва да прекарвам цели товари от друга измет до Края на Нищото и…
— До края на какво?
— Края на Нищото. Тъкмо там отиваме. Само не ми казвайте, че не пътувате за там.
— До този момент — призна Тенисън, — никога не съм чувал за това.