На другия ден Джейсън не се стърпя и попита Екюър.
— Този свят на уравнения… в него няма смисъл. Успя ли вашият Изследовател да проникне отново в него?
— Няколко пъти — отговори Екюър.
— И?
— Все си оставаше безсмислен. Без абсолютно никаква логика.
— Често ли се случват подобни неща?
— Ами, рядко се появяват светове-уравнения. Една и съща картина почти е изключено да се повтори. Във Вселена, където всяко нещо, статистически погледнато, може да се случи поне веднъж — и където всичко възможно се случва поне веднъж — вероятността от повторения не е голяма. Случват се, но не често. Но такива абсурди наистина се получават, необясними ситуации, в които човек не открива никакъв смисъл.
— Тогава каква е ползата? Какво печелите от това?
— Може би печели Ватикана.
— Искате да кажете, че просто предавате всичките материали на Ватикана?
— Да. Именно затова го правим. За Ватикана. Те имат и правото, и възможността да огледат внимателно всичко. Те го изследват, оценяват и ни изпращат обратно кубовете за съхранение. Понякога проследяват заложените в материала податки, понякога не. Имат си различни способи.
— Но за да открие къде се намира мястото, пълно с уравнения, някой трябва да отиде там. Да присъства там физически, лично. Да го осмисли от собствената си гледна точка, а не да го види с очите на тамошен местен обитател. Убеден съм в това.
— Е, понякога служители на Ватикана могат да отиват до местата, които ние откриваме.
— Искате да кажете, че наистина отиват там? Пътуват до онези места?
— Да, така е — потвърди Екюър. — Помислих си, че сте го разбрали?
— Не, не съм го знаел — отвърна Тенисън. — Никой никога не ми го е казвал. Значи, невинаги се касае за надничане през ключалката?
— В някои случаи постигаме повече от това. Понякога не. Понякога се налага да се задоволим само с надничане през ключалката.
— Тогава защо Ватикана не потърси откъде е дошло онова видение с Рая? Бих си помислил…
— Може би не са в състояние — каза Екюър. — Може да не знаят къде се намира. Може би не разполагат с координатите му.
— Не разбирам. Могат ли Изследователите понякога да намират координатите?
— Не, не могат. Ала съществуват други начини да се справим с това. Служителите на Ватикана са много изобретателни в това отношение. Един от най-простите начини е да се запомнят звездните конфигурации.
— Но в куба с Рая сигурно няма звездни конфигурации. Предполагам, че няма, ако това наистина е Рая. Рая вероятно няма нищо общо нито с времето, нито с пространството. Но ако Ватикана открие къде се намира, как биха постъпили тогава? Ще изпратят някой в Рая?
— Наистина не зная — въздъхна Екюър. — Не съм способен, нито съм упълномощен да говоря от името на Ватикана.
Това е улица без изход, помисли си Тенисън. Видението с Рая бе така обвързано с философията, с мнителността на теологията, с привкуса на страхопочитание, че хората, облечени във власт, щяха да се уплашат до смърт. Той си спомни думите на Джил за острите разногласия, които Рая бе предизвикал сред роботите във Ватикана.
— Рая — заговори Тенисън, — предполага живот след смъртта. Можете ли да ми кажете дали Изследователите са открили поне косвени доказателства за подобно явление, дори минимална възможност за живот след смъртта?
— Не зная, Джейсън. Честно казано, не съм сигурен. Няма никакъв начин да…
— Какво искате да кажете с това „не съм сигурен“?
— Вижте, съществуват толкова видове живот. Цялата Вселена гъмжи от живот — и биологичен, и небиологичен. От своя страна небиологичните форми на живот могат да бъдат класифицирани в отделни схеми. Не можем да бъдем сигурни.
— Е, да, разбира се — отвърна Тенисън. — В тази група попадат роботите.
— По дяволите, не говоря за роботите. Да, те са небиологични форми на живот. Произведени небиологични същества. Но има естествени форми на живот, които също така не са биологични. Съществува облак от прах и газ в областта Орион — това, което на Земята обозначават като областта Орион. Малко образувание от прах и газ. Оттук дори и най-силният телескоп не може да го улови. Истинска какофония от магнитни полета, висока газова плътност, огромна йонизация, тежки потоци космически прах… Ала има нещо живо в цялото това образувание. Може би самият газ или самата прах. Може би друго нещо. Каквото и да е, е живо. Може да се долови пулсът на живота, ритъмът на съществуването — при това то притежава способността да влиза в словесен контакт. Може би „словесен контакт“ не е точната фраза. „Общуване“ би била по-точната дума. Може да бъде чуто, почувствано, ала не може да бъде разбрано. Не съществува начин да се разбере какво казва. Формите на живот вътре в него може би обменят информация помежду си или може би всички те си говорят сами…