Точният брой на корабите, които роботите са използвали за да достигнат до Края на Нищото, заедно със своето оборудване, не беше посочен черно на бяло. Нямаше информация за това, откъде и как са получили корабите си. Според Джил най-вероятно те били не повече от три. Осъществени били неколкократни полети до Земята и обратно, като при следващите пътувания доставили материали, които не успели да докарат с първия полет. При последния курс довели човешки същества, чиито потомци все още живееха на планетата. Впоследствие корабите били разрушени заради метала и различни материали, които били използвани по-късно. Не беше ясно кога се е случило това, ала Джил си казваше, че е логично да е станало, след като са построили задвижваните с човешка мисъл нови кораби (ако те наистина се задвижваха по този начин, разбира се).
На пръв поглед роботите бяха постигнали много повече, отколкото е възможно да се постигне за хиляда години, ако човек не вземе предвид факта, че те не се нуждаят от време за почивка и сън. Можели да работят денонощно, седмици, месеци, може би години и така до безкрай. Никога не се изморявали, никога не им се доспивало. Никога не се разболявали. Не изпитвали отмора, нито имали нужда от развлечения. Джил осъзна, че си задава въпроса какво ли би правил някой робот, докато почива или се развлича. Не им беше нужно да отделят време за хранене. Никога не се налагаше да прекъсват работата си, за да си поемат дъх.
И създаването на ново поколение или поколения роботи, конструирането им било далеч по-просто, отколкото мутацията и еволюцията на биологичните видове. За генетичните изменения, които трябва да претърпят, за да бъдат модифицирани биологичните системи, е необходимо неимоверно много време. Естествената биологична еволюция предполага отмирането и зараждането на много поколения, за да се предадат генните мутации и за да се осъществи дългия, бавен процес на адаптация. Но в общество от роботи всичко, което е необходимо, за да се предизвикат нужните промени и да възникнат нови способности, е конструирането на нови форми и механизми плюс инженерни умения за превръщането на проектите в практически действащи образци.
Зад гърба й се разнесе шум от стъпки и тя се извърна. Беше Айза, който й носеше сандвичи и чаша мляко.
Той внимателно ги постави пред нея и плавно се отдръпна.
— А сега — попита роботът, — с какво бихте желали да се заема?
— Засега с нищо — отговори Джил. — Отдъхнете си. Седнете да поговорим.
— Аз не се нуждая от почивка — отвърна той. — Не изпитвам нужда да сядам.
— Това не нарушава вашите правила, нали?
— Е, не ги нарушава.
— Дори кардиналите сядат от време на време — добави тя. — Когато Негово Преосвещенство Теодосий идва да ме посети, често сяда и разговаря с мен.
— Щом така желаете — съгласи се Айза и се настани на стола, който използваше кардиналът по време на посещенията си тук.
Тя взе един сандвич и отхапа. Беше с телешко месо и имаше добър вкус. Отпи и от чашата с мляко.
— Айза — подхвана Джил, — разкажете ми за себе си. На Земята ли са ви конструирали?
— Не на Земята, милейди.
— Значи тук?
— Да, тук. Аз съм робот от трето поколение.
— Разбирам. А колко поколения вече са създадени?
— Не може да се каже с точност. Зависи от това, как ги броите. Някои казват пет, други седем.
— Толкова много ли?
— Да. Може би има още повече.
— Били ли сте на някое от онези места, които откриват Изследователите?
— Два пъти, милейди. Участвал съм в две експедиции.
— Извън времето и пространството ли бяха те?
— Само едното от тях — отвърна той. — При едното от двете пътувах извън времето и пространството.
— Можете ли да ми опишете как беше там?
— Не, не мога. Не е възможно да се опише. Просто мястото е от друго естество. Въобще не прилича на това тук.
18.