— Нещо по-конкретно ли искаш да чуеш?
— Да, какво е впечатлението ти от него?
— Разочарован съм — призна Тенисън. — Стори ми се дребнав. Може би отговаряйки дълбокомислено на големите, важни въпроси той е самата премъдрост, но когато го натиснат дребни грижи, изглежда така объркан, като нас. Дори повече. Изненадан съм, че го занимават такива маловажни неща.
— Имаш предвид онази история с Рая.
— Как разбра, Декър?
— Слухове. Казах ти, че наоколо ври и кипи от слухове. Цялото селище приказва само за Рая.
— Същото се отнася и за Ватикана — добави Тенисън. — Много мърморят по този въпрос, който на мен ми изглежда пределно прост. Мери или е намерила Рая, или някое място, за което смята, че е Рай. Разбрах, че Ватикана разполага с начини да отиде там и да провери. Ала те пляскат с ръце и се вайкат, че не разполагат с нужните координати. Мери може отново да се върне там и да им даде координатите, но Екюър се съмнява дали тя ще го стори. Казва, че се бои отново да го стори.
— Ами ти какво мислиш?
— Моето мнение няма значение.
— Въпреки това, какво е то?
— Мисля, че Ватикана, истинската официална институция, просто иска да си измие ръцете и да излезе чиста от цялата работа. Висшите служители на Ватикана се боят, а не Мери. Мери, естествено, също може би изпитва страх, но Ватикана се бои наравно с нея. Никой, разполагащ с достатъчно власт, не желае да знае как точно стоят нещата. Може би те се страхуват, че онова, което Мери е открила, наистина е Рая.
— Без съмнение, имаш право — кимна Декър. — Кардиналите и останалите висши теолози са прекарали всичките тези хиляда години, опитвайки се да изяснят принципите, върху които е устроен светът. Далновидни са — трябва да им признаем това. Измъкнали са тонове информация от цялата Вселена — каквото и съдържание да влагаме в тази дума. Възможно е тя да бъде съвсем различна от онова, което смятаме аз и ти. Заложили са тези данни в Негово Светейшество папата и Негово Светейшество, както всеки компютър, ги е съпоставил, достигайки до етап, когато те започват да мислят, че са разгадали начина, по който са устроени нещата — или поне, че са на крачка от него. Може да са развили експериментална, но издържана и заслужаваща адмирации теория, макар и уязвима като структура. Като цяло тя е убедителна, по-голямата част от факторите пасват, но не са изключени и несъответствия. С определени корекции тези несъответствия в теорията се изглаждат и всичко отива по местата си. Повече от вероятно е, че Ватикана е започнал да вярва, че са му необходими още хиляда години, за да изясни нещата докрай. И тъкмо сега, тази глупава жена открива Рая. Рая, истинският християнски Рай, е единственото нещо, което би оборило прекрасната, наполовина доказана теория. Това е единственият аргумент, който ако се окаже верен, ще срине теорията из основи.
— Не съм сигурен — възрази Тенисън, — че онова, което казваш, обяснява изцяло положението. Може би Ватикана се страхува от връщането на неофициалния Ватикан, Ватикана на обикновените роботи; към християнската вяра. Тази вяра все още има огромно влияние сред роботите. Не забравяй, че много от тях са произведени на земята и поради това са по-дълбоко свързани с човешките същества от новите роботи, конструирани след преселението от Земята. Сред хората християнството е все още могъща сила. Пет хиляди години след Христа то все още е религия, достатъчно действена, за да бъде изповядвана от огромна човешка маса. Докато Ватикана няма нищо против повечето от неговите роботи да вярват в християнството, без особено усърдие, разбира се, то би било пагубно, ако се породи силно, а може би и фанатично движение за възраждане на вярата. Убеден съм, че Рая ще бъде причина именно за това.
— Сигурно имаш право — рече Декър, — но аз продължавам да вярвам, че онова, от което се страхува Ватикана, е някой да не обори теорията за Вселената, която постулират те.
— Но не смяташ ли, че все пак биха желали да научат истината? Какво ще спечелят, ако заравят главите си в пясъка, надявайки се, че като не правят нищо, темата за Рая просто ще заглъхне?
— Впоследствие — продължи Декър, — те ще подходят прагматично. Може да са всичко друго, но не и глупци. Но тъкмо сега, се отдръпват под въздействието на шока, който изживяват. Дай им време и отново ще стъпят на краката си.
Той взе бутилката и подканящо я задържа в ръката си. Тенисън протегна чаша. Декър напълни и двете чаши и отново остави бутилката до себе си.
— Помисли си — рече той, — доктрина, изграждана мъчително в продължение на векове от твърде обикновена форма на живот, развил се на обикновена планета с обикновено слънце, накрая достига своята кулминация, създавайки вяра, доктрината се усъвършенства и продължава да захранва тази вяра и сега заплашва да обезсмисли хилядолетните усилия на шепа гениални мислители. Човекът не е най-умното животно в Галактиката, в никакъв случай не и най-интелигентното. Възможно ли е, Джейсън, човекът просто чрез интуицията си, чрез копнежите и надеждите си да е открил истина, която…