Под кораба се виждаше повърхност на планета, която се намираше прекалено близко. Пътища като спици на колело от разстоянието, от което ги наблюдаваше, се сливаха в главината на центъра, която лежеше пред него. Корабът кръжеше в ниска орбита и все повече губеше височина. Оставаха броени минути, преди да се разбие. Ако не бяха пристъпите на ужаса, които все още го връхлитаха, той беше сигурен, че щеше да чуе тънкото, пронизително свистене на космическия кораб, който се врязваше в атмосферата.
Тялото му се опитваше да се свие, да се затвори в себе си, смалявайки се, изсъхвайки като паднала в тревата ябълка, която повяхва през зимата. Вкопчи се по-здраво в металния корпус, макар че нямаше за какво по-здраво да се хване, но въпреки това упорстваше, опитвайки се в безумието си да пробие с пръсти метала. Взря се надолу и напред и ясно видя главината, в която се сливаха всички пътища. Представляваше височина, пирамида, скалисто възвишение, което се издигаше над еднообразния околен пейзаж. Забеляза, че пътищата не завършваха в основата на скалистото възвишение, а се изкачваха по склона, виеха се нагоре, към сърцето на огромната главина.
Само за миг зърна центъра на главината, криещ внезапно настръхнали, подобни на копия форми, които сякаш бяха насочени към него, за да го прободат. Съзирайки този център, той инстинктивно осъзна източника на ужаса, който кънтеше в съзнанието му. Със страшен вик, изтръгнал се от гърлото му, олюлявайки се, той се отдръпна от илюминатора и за миг остана свит, изпълнен с нерешителност. След това годините на сурово обучение заговориха в подсъзнанието му, той се обърна и се втурна към пулта за управление. Ръката му се протегна и сграбчи бордовото записващо устройство, където се съхраняваха сведенията за полета на кораба. Изтръгна го, скри го под мишница, извърна се и побягна.
Спомни си, че бе чул глухия звук само два пъти, и ако това наистина беше така, оставаше още един спасителен кораб. При мисълта, че може да е пропуснал нещо и да няма още един спасителен кораб, тялото му се обля в пот.
Паметта му не го бе излъгала. Глухия звук при отблъскването наистина бе прозвучал само два пъти. Третият кораб беше все още на мястото си.
27.
Мери опита да се изправи в леглото.
— Те ме изхвърлиха! Изхвърлиха ме от Рая!
Конвулсиите й затихнаха и тя отново падна възнак. Тънки вадички, подобна на пяна слюнка се процеждаха в ъгълчетата на устата й. Очите й диво се взираха напред, без да виждат нещо.
Медицинската сестра подаде на Тенисън спринцовката, той заби иглата в ръката на Мери и бавно вкара лекарството, после остави спринцовката.
Мери вдигна ръка и безсилно раздра с разперени пръсти въздуха. Започна да бълнува и след известно време сред потока стенания, се откроиха няколко фрази:
— Голям и черен! Той вдигна показалец срещу мен…
Главата й хлътна още по-дълбоко във възглавницата. Клепачите й се склопиха върху обезумелите очи. Опита се да вдигне ръка, сгърчила пръсти, готови да дращят, но ръката й падна върху чаршафа и пръстите й вече не приличаха на клюнове на хищни птици.
Тенисън погледна над леглото към Екюър.
— Кажи ми какво се случи. Точно как се случи.
— Тя успя да се изтръгне от преживяването — каза Екюър. — Зная, че това не е точният начин да изразя какво става с нея, но е единственият, който ми хрумва. Тя се върна, бълнувайки. Мисля, че бе обладана от безпаметен страх.
— Това случва ли се понякога? Случва ли се и с други Изследователи?
— Понякога — отговори Екюър. — Не често. Всъщност, много рядко. Понякога се връщат разстроени от особено неприятна сцена, но обикновено се касае за повърхностна уплаха. Те осъзнават, че преживяното е приключило, че са на сигурно място у дома и няма нищо, което ще им причини зло, сякаш никога не се е случвало подобно нещо. В особено неприятните случаи изживяното може да остави следа върху тях. Могат да го сънуват. Но ефектът има преходен характер — след известно време отзвучава. Никога не съм виждал нещо толкова силно, като това. Реакцията на Мери е най-силната от всички, на които съм бил свидетел досега.
— Скоро ще се оправи — заяви Тенисън. — Успокоителното ще й подейства. Ще остане под негово въздействие няколко часа и когато дойде на себе си, ще бъде доста замаяна. Усещанията й ще бъдат притъпени. Дори и да си спомни, натискът върху паметта й няма да бъде силен. След това ще видим.
— Тя все още мисли, че е открила Рая — заговори Екюър.