— Макар че са я изгонили оттам, тя продължава да смята, че достигнала до Рая. Това я е наранило жестоко. Може да си представиш емоционалното въздействие — да откриеш Рая и да те изпъдят оттам.
— Каза ли тя нещо повече — имам предвид по-рано?
Екюър поклати глава.
— Малко подробности, това е всичко. Спомена за някакъв злодей — черен и огромен. Той я изхвърлил надолу по стъпалата на златната стълба. Тя се търкаляла през цялото време, докато стигне в подножието й. Убедена е, че тялото й е покрито със синини.
— По нея няма и следа от травми.
— Разбира се, че няма, но тя смята, че не е така. Това преживяване, Джейсън, е било много истинско за нея. Ослепяващо в своята жестокост с акта на отхвърляне.
— Ти все още не си гледал куба.
— Още не. Да си призная честно, не ми се ще да го сторя. Макар да зная какво има в него…
— Разбирам — каза Тенисън.
— Онова, което наистина ме тревожи, е, че Рая или каквото и да е там, е разбрал, че го шпионираме. Могли са да проследят Мери, докато се е връщала при нас. Би трябвало да…
— Смятам, че се поддаваш в прекалено голяма степен на страховете си. Не виждам как биха могли да я проследят. Не мога да си представя как са могли да я открият. Тя всъщност не е била там, не и тялото й.
— За Бога, не зная — отговори Екюър. — Вече нищо не зная. Въобще не биваше да й позволяваме да тръгва. Трябваше да предвидим опасността.
— Не мога дори да си помисля, че съществува вероятност да са я открили, че знаят за проекта.
— Онзи черен злодей, онзи дявол, я е преследвал по стълбата надолу.
— Добре — подхвана Тенисън, — може и така да е. И все пак, не смятам, че е имало какво да преследва. Мери не е била там. Но дори да е била — ако приемем най-невероятната възможност — и той я е преследвал, ти не бива да се самообвиняваш. Нямаше начин да предвидиш какво ще се случи, не би могъл да го узнаеш.
— Почти никога не е имало такава реакция срещу някой от нашите Изследователи в другите светове — добави Екюър. — Обикновено, нашите хора не са нищо повече от незабележими наблюдатели. Когато са нещо повече от наблюдатели, те се обвързват с тях, превръщайки се в обитатели на другия свят — като създават някаква връзка с някой от другите жители или като по някакъв начин програмират умовете си и се превръщат в един от тях, или… Джейсън, просто не зная. Никога не съм знаел. Не зная какво правят нашите Изследователи, когато пристигнат на някое място, и как постъпват, за да се справят с положението. Не го разбирам, пък и те не ми помагат — не могат да ми разкажат как го правят. Онова, което се случи с Мери, не се е случвало никога по-рано. Когато нашите хора наистина се обвържат, когато се впишат физически в характеристиките на другото място, те се идентифицират с нещо, което е различно от тях самите. Но Мери се обвърза с другия свят като Мери. Тя беше в Рая и що се отнася до нея самата, тя в действителност е била в Рая, срещнала е този човек, който я е погнал надолу по стълбата…
— Приказки.
— Ще ти кажа нещо — подхвана Екюър. — Обзалагам се с теб, че се е случило точно така. Убеден съм, че кристалният куб ще покаже…
— Разбира се, че ще покаже — съгласи се Тенисън. — Щом тя смята, че именно това се е случило, това и ще бъде записано в куба. Не е станало така, но тя мисли, че е станало и това ще си проличи в кристала. Но дори и записът да е точен и да отговаря на случилото се, дори ако онова създание, за което тя смята, че я е преследвало по стълбата, наистина е сторило това, как можеш да бъдеш сигурен, че той и неговите събратя биха могли да я проследят до нас?
— Не съм сигурен — въздъхна Екюър, — но мисля, че такава възможност наистина съществува. Възможността е следната… Не знам как да се изразя… Ами, тя просто ни е издала. Нашите Изследователи никога не могат да бъдат сигурни, какво ще намерят оттатък. Съществото, което я е преследвало, може да не е всъщност онова, което тя смята, че е видяла. То може да е било нещо неразбираемо, така че човешкият разум на Мери да го е представил в човешки измерения, като някакво създание — ужасно, както й се е, сторило — което тя може да идентифицира. Мери е опитен наблюдател, един от нашите най-ценни Изследователи. Сигурен съм, че тя ще осъзнае какво е видяла. Също така съм убеден, че ако е попаднала на някоя прекалено отвратителна форма на живот, тя инстинктивно се е предпазила от нея, преобразувайки я в нещо друго.
— Не разбирам твоя страх — прекъсна го Тенисън. — Роботите на Ватикана пътуват с кораби, задвижвани чрез силата на мисълта, независимо от това как ги наричат. Достигат до някои от световете, открити от твоите хора.