— Но ти разговаряш с него. Можеше да го попиташ. Може би щеше да ти отговори.
— Не мисля така, Джейсън. Разговорите ни не са на такова високо равнище. Понякога се чувствам странно с него, усещам нещо необичайно. Сега, след като ми каза, смятам, че разбрах какво е било то. Опитвал се е да проникне в ума ми, но не е успявал.
— Вероятно си прав — рече Тенисън. — Каза ми, че е опитвал с теб.
— Но може да проникне в твоя ум.
— Том, не мога да бъда сигурен. Каза ми, че се е промъкнал в ума ми. Аз не бих могъл да се закълна. Просто приех на вяра думите му. Ако е проникнал в ума ми, не е останал там задълго. Само минута-две, преди да пристигне Екюър. Не съм много сигурен дали тази работа с Шептящия ми харесва. Не ми се ще той да се мотае из мозъка ми. Достатъчно е, че аз се балтая там. Не съм убеден, че има място за някой друг.
— Съмнявам се, че трябва да се страхуваш от нещо — каза Декър. — Той е добра душа. Онова, което му пречи, е самотата. Аз му помогнах малко да я преодолее. Той жадува за приятели. Аз съм, или бях, неговият единствен приятел. Приятелството ни е странно. Изглежда невъзможно, че човек може да бъде настроен приятелски към облаче прах. Усещам извънземното същество у него, но това не ме отблъсква. Не зная кой е той…
— Исках да те питам тъкмо това. Мислех, че досега…
— Никога не съм го питал. Сметнах, че не е моя работа. Пък и той никога не ми каза. По едно време си мислех, че ще го направи, но той никога не е говорил с мен за това. Може би е много сложно да се обясни. Мислил съм много, разбира се, но се съмнявам, че съм се приближил до истината.
— Значи нямаш възражения да го допусна в ума си? Ако му кажа да не прониква там, сигурен съм, че ще ме послуша.
— Не възразявам — отговори Декър. — Смятам, че би трябвало да го допуснеш, ако самият ти нямаш нищо против и ако не си прекалено притеснен да го сториш. Когато се всели в ума ти, може би ще ти каже някои неща, които и двамата трябва да узнаем. Бил е на тази планета дълго време. Може би още преди Ватикана. Зная, че му е интересно. Вечно рови наоколо. Но оставам с впечатлението, че не се е натъкнал на кой знае какво.
Той стана от стола.
— Ще пийнеш ли с мен, ако е останало нещо в бутилката?
— Да, разбира се.
— Тогава стой тук. Ще отида до колибата да я донеса. Денят е прекалено хубав, за да седим вътре, в къщата.
— Да, така е — потвърди Тенисън.
След като Декър тръгна, Тенисън се отпусна спокойно на стола. Пред него се простираше, градината и малка гора, в подножието на хребета. Планинските върхове се извисяваха шеметно в синевата. Навсякъде владееше мир и тишина. От някъде далеч долиташе едва доловима птича песен, понякога лек ветрец прошумоляваше из листата на дърветата. Дори и слънчевата светлина печеше кротко.
В далечината белееха сградите на Ватикана, които се сливаха с общия сив фон — непривличащи вниманието, едва ли не молещи за извинение, че са се натрапили в този девствен свят. Тиха институция на спокойна планета, помисли си Тенисън, не лошо място да живее човек. Там, горе, Джил работеше в библиотеката. Опита се да разграничи отделните сгради и да открие в коя точно от тях е библиотеката, ала това се оказа невъзможно. Отдалеч те приличаха на стълпотворение от бели блокове.
Джил работи прекалено упорито, рече си той. Тя прекарваше твърде много часове, преглеждайки документалните записи. Работата й се бе превърнала в мания. Вече не споменаваше, че ще напусне Края на Нищото. Седнал на стола, Тенисън си я представи — напрегнатото й лице на светлината на лампата, увлечена в разказ какво е открила днес. Джил обсъждаше всичко с него. Тенисън й бе необходим, за да обсъжда идеите си с него. И винаги онзи грозен, ален тумор върху едната й страна, който той почти никога не забелязваше, ала за който въпреки всичко я съжаляваше.
Мислите за Джил така го бяха завладели, че се сепна, когато Декър се върна с бутилка и две чаши и ги постави на масата.
— Ще го допием — каза той. — Само това остана от бутилката, която ми донесе, но Чарли трябва да се появи след ден-два. Той ще ми донесе нова.
— Вече няма да зависиш от Чарли — заяви Тенисън. — Ще ти донеса две-три бутилки. Екюър има цяла изба, пълна със запаси. Повече, отколкото аз и ти можем да изпием.