— Ваше Светейшество, хиляда години не са кратък срок.
Папата още веднъж издаде звука, подобен на кикот.
— За мен са кратък срок. Ако оцелея един милион години…
— Ще оцелеете милион години. Ние ще се погрижим за това.
— Добре — заяви папата. — Тогава има някаква надежда, че ще постигнеш целта си.
— Моята цел ли? Ваше Светейшество, приказвате така, като че тази цел не е и ваша.
— О, тя е и моя, разбира се. Ала не бива да пренебрегваме и останалите аспекти на нашите изследвания. Не съществува начин да узнаем в каква посока би могло да ни отведе всяко отделно изследване — много често посоката е неподозирана.
— Ваше Светейшество, вие позволихте на Ватикана да се отклони от целта си, поощрихте усилията му да се разпилее по всички тези посоки, за които говорите. Кардиналите се домогват до властта…
— Не отричам — заяви Негово Светейшество, — че някои от моите кардинали, се оказаха долнопробна сбирщина, но те не са изцяло лоши. От административна гледна точка някои от тях са превъзходни. Програмата за поклонниците, например, се ръководи много добре.
— Удивен съм, че сте толкова циничен, Ваше Светейшество! Да споменавате програмата за поклонниците! Ние я поддържаме само заради приходите, които ни носи тя. Тъпчем тези нещастни поклонници с долнопробен миш-маш от религиозни концепции, които те не разбират. Да, тези неща звучат добре, макар че в тях няма нито истина, нито искреност. Най-лошото е, че понеже поклонниците не ги разбират, те им вярват.
— Нямало истина, казваш. Бих могъл да те попитам що е истина, но няма да го сторя, защото ще се опиташ да ми отговориш и още повече ще ме объркаш. Съгласен съм с теб за поклонниците, но програмата донася значителни приходи, от които се нуждаем и ни служи като прекрасно покритие, представяйки ни като странен култ — в случай, че някой някога се замисли за нас, в което се съмнявам.
— Не одобрявам подобно становище — каза градинарят. — По програмата за поклонниците работим рутинно, без ентусиазъм. Би трябвало да правим повече за това, можем да постигнем повече. Би трябвало да достигнем до всяка душа.
— Точно това харесвам у теб, Джон. Твоята загриженост за душата, даже когато знаеш, че не притежаваш душа.
— Не зная, че не притежавам душа. По-скоро мисля, че притежавам такава. В максимата „Всеки интелект притежава душа“, има смисъл.
— Каквото и да представлява душата, нали? — вметна папата.
— Да, каквото и да представлява.
— Никой друг не би могъл да изрече такива неща пред мен — заяви Негово Светейшество, — нито пред тях. Ето защо ти си толкова ценен за мен, толкова голям мой приятел, макар и начина, по който разговаряме, да не издава, че сме приятели. Имаше време, когато мислех за теб като за кардинал, но ти ми оказваше неоценимо по-голяма помощ като градинар. Би ли искал да станеш кардинал.
Градинарят издаде непристоен звук.
— Предполагам, че така дори е по-добре — продължи папата. — Ти си опасен като градинар. Ще бъдеш не по-малко опасен и като кардинал. Сега ми кажи и не заеквай, за да печелиш време, докато измислиш някоя лъжа. Ти беше онзи, който измисли цялата работа за канонизирането на Мери, нали?
— Да, аз бях. И не се извинявам за това. Братята ни имат нужда от светец — преданите роботи във Ватикана и човешките същества в селището. Вярата им отслабва. Трябва да я подсилим. Необходимо ни е нещо, с което в най-скоро време ще потвърдим, че целта ни е същата като онази, с която дойдохме тук. Но ако Мери е била прогонена от Рая…
— Джон, сигурен ли си, че това е проверен факт?