— Е, това е вече нещо друго. Не смятам, че би ме мамил, но какво се е случило с облака?
— Той си отиде и ме изостави — каза Шептящия. — Не зная защо постъпи така. Нито пък зная къде е отишъл, с изключение на това, че изучава някъде Вселената. В мигове на усамотение, горчиво си мисля защо си отиде и ме изостави. Но напускайки ме, той не отне наследството ми. Аз все още изследвам Вселената с всички средства.
— Правиш го и още как!
— Подиграваш ми се. Не ми ли вярваш?
— Хайде да оставим това настрана — предложи Тенисън. — Не изпитвам безрезервна вяра в теб. Всичко, което ми каза до сега, е какво искаш да правиш и колко много се нуждаеш от помощта ми. Сега нека аз те попитам — каква ще бъде моята полза от всичко това? Какво ще получа? Надявам се, че ще бъде нещо повече от удоволствието да се намирам в твоята компания.
— Ти си труден човек, Тенисън.
— Не съм глупак. Няма да ти предложа доброволно да ме използваш. Струва ми се, че трябва да направим някаква сделка.
— Сделка… — повтори Шептящия. — Да, разбира се, сделка.
— Добре тогава. Сделка с дявола.
— Кой от нас е дяволът, за който говориш? Ако правилно разбирам този термин, аз не съм дявол. Не мисля, че си и ти.
— Добре, тогава, няма дявол.
— Потопих се за кратко в ума ти, без да искам разрешение — каза Шептящия. — Моля да ми простиш за това.
— Прощавам ти. Ако е било само за миг.
— Казвам ти истината. Беше само за миг. В ума ти улових два свята. Света на есента и света на уравненията. Кой от тях би желал да посетиш? В кой предпочиташ да отидеш? Кой би желал да видиш? Не да гледаш, не да се взираш в него, не да му се дивиш, а в действителност да отидеш там.
— Искаш да кажеш, че си в състояние да ме заведеш там? Че мога да се разхождам в онези светове?
— Заедно с мен ще можеш да ги обходиш. Може би ще ги разбереш, макар че не съм сигурен. Но можеш ясно да ги видиш, можеш да ги докоснеш с ръце.
— А светът, където се намира Рая?
— Ти не си го виждал.
— Не, не съм — отвърна Тенисън.
— Е, тогава…
— Искаш да кажеш да отидем до един от онези светове и после да се върнем обратно?
— Да, разбира се, че ще се върнем. Никога не отиваш до място, откъдето не можеш да се върнеш.
— Значи ще ме отведеш…
— Няма да отведа само теб. Ще отидем двамата заедно.
Невъзможно, рече си Тенисън. Такова нещо просто никой не може да направи. Или той отново сънуваше, или имаше насреща си най-изпечен измамник…
— Възможно е — възрази Шептящия. — Можем да го направим. Не е никаква измама. Ти мислеше за света на уравненията. Сънуваше го. Той не те оставяше на мира.
— Никога не успявах да го разгледам добре — потвърди Тенисън. — Винаги оставаше скрит. Знаех, че в него има много неща, които не виждах.
— Тогава ела с мен и ги виж.
— А ще ги разбера ли?
— Не, не съм сигурен дали ще ги разберем. Но ако сме заедно, ще бъде по-добре, отколкото ако отиде всеки сам.
— Изкушаваш ме, Шептящи. Да рискувам ли с теб?
— Няма риск, приятелю. Мога ли да те наричам „приятел“?
— Не приятел, Шептящи, партньор. Партньорите също трябва да си имат доверие. Но ако не го оправдаеш…
— Ако не го оправдая?
— Декър ще научи за това. Ще загубиш единствения си приятел.
— Заплахите не ти правят чест, партньоре.
— Може би ми правят.
— Значи оставят в сила?
— Да — отвърна Тенисън.
— Нека аз и ти заедно отидем в света на уравненията.
— Ще трябва първо да видим куба.
— Не е необходимо. Този свят е заседнал дълбоко в ума ти.
— Да — потвърди Тенисън, — ала в непълна степен. Не виждам всичко от него. Пропуснал съм отделни части.
— Всичко е там. Трябва да го проучим. Аз и ти заедно, като един човек, ще свършим тази работа.
— Това натякване, че ще бъдем заедно — прекъсна го Тенисън, — започна да ме дразни.
— Мисли тогава, че ще бъдем едно цяло. Не ние двамата, а едно същество. Сега се замисли дълбоко за света на уравненията. Спомни си възможно най-пълно всичко за него. Ще се опитаме да влезем там.
33.
Инок, кардинал Теодосий, влезе в библиотеката и се разположи на любимия си стол. Приличаше по-скоро на добре облечено плашило, отколкото на кардинал.