— Надявам се — обърна се той към Джил, че нямате възражения срещу посещенията на един стар, дрънчащ робот, който няма достатъчно работа, за да запълва времето си.
— Ваше Преосвещенство, аз обичам вашите посещения — отвърна Джил. — Очаквам ги с нетърпение.
— Странно — изрече кардиналът и размърда крака, за да ги постави на по-ниското стъпало отдолу на стола, после повдигна одеждата към кръста си, наведе се напред, притиснал ръце о тялото си, като че го болеше корем. — Странно е, че такива като нас намират толкова неща, за които да разговарят. Мисля, че нашите разговори са твърде съдържателни. Не сте ли съгласна с мен?
— Да, Ваша Светлост.
— Започнах да изпитвам голямо уважение към вас — каза той. — Работите упорито и ентусиазирано. Имате ум като капан. Почти нищо не ви убягва. Помощниците ви докладват хубави неща за вас.
— Искате да кажете, че моите помощници са шпиони, които ви докладват за мен?
Той със съжаление плесна с ръце.
— Знаете, че не това имам предвид. Понякога се случва да разговарям с тях и те споменават вашето име. Направили сте им изключително впечатление. Казват ми, че вие мислите като робот.
— О, надявам се, че това не е истина.
— Какво е толкова лошо, милейди, в начина на мислене на роботите?
— Нищо предполагам. Би било погрешно, ако разсъждавам като робот. Би трябвало да мисля като човек.
— Човешките същества са странни — добави кардиналът. — Наблюдавал съм ги в продължение на много години, преди да стигна до този извод. Може би вие не го осъзнавате, но роботите са направо вманиачени на тема човешки същества. Хората са една от нашите любими теми за разговор. Прекарваме дълги часове, бъбрейки за тях. Предполагам, че е възможно между човек и робот да се установи здрава връзка. Съществуват митове, които описват такава близост. Никога не съм имал отношения от този вид и чувствам, че по някакъв начин съм страдал от липсата им. Трябва да бъда откровен и ще кажа, че при посещенията си тук аз откривам началото на подобна връзка с вас. Надявам се, че нямате нищо против.
— Разбира се, че не. За мен е чест.
— Досега — продължи кардиналът, — съм имал съвсем малък контакт с човешки същества. Екюър е единственият човек, с когото съм общувал.
— Пол Екюър е добър човек — каза Джил.
— Добър. Да, предполагам, че е такъв. Но и мъничко малко твърдоглав. Живее единствено заради своите Изследователи.
— Такава е работата му — отвърна Джил. — И той я върши добре.
— Наистина е така, но понякога е склонен да забравя за кого работи. Оставя се да бъде прекалено погълнат от задачите си. Поема повече отговорност, отколкото е нормално. Изпълнява проект на Ватикана, но понякога действа, като че проектът е негов собствен и работи съвсем сам.
— Ваша светлост, защо ми казвате всичко това? Нима сте се притеснили чак толкова много от инцидента с Рая?
Кардиналът вдигна глава и се взря в нея. После измърмори:
— Госпожице, понякога сте прекалено проницателна и това не е във ваша полза.
— Никога не е така — възрази тя. — Понякога действам глупаво, тъкмо когато се опитвам да бъда проницателна.
— Загрижен съм — каза кардиналът — по онзи въпрос за канонизацията. Не съм сигурен, че имаме нужда от светец. Той може да ни причини много повече неприятности, отколкото си струва. Вие как мислите?
— Всъщност, не съм мислила за това. Дочувах разни приказки. Това е всичко.
— Екюър не бърза да ни покаже куба за второто посещение на Изследователката Мери в Рая. Имам чувството, че не желае да го стори. Не зная какво се е случило. Не съм сигурен дали въобще някой е запознат с това. Носят се разни грозни слухове.
— Вероятно никой от тях не е истина.
— Да, по всяка вероятност е така. Често слуховете не излизат верни. Но защо Екюър не ни дава куба?
— Вероятно е бил зает. Той наистина има много работа. Винаги ли предава веднага кубовете на Ватикана?
— Не, струва ми се не веднага. Предава ни ги, когато има удобен случай да го стори.
— Значи това е — рече Джил, — просто не се е отворил удобен случай.
— Не зная — отвърна кардиналът. — Екюър е близък приятел на Тенисън, а Тенисън познава Декър.
— Ваше Преосвещенство, думите ви звучат така, като че тези тримата заговорничат срещу вас. Какво общо имат Тенисън и Декър с всичко това? Няма за какво да се страхувате от тях. Екюър и Тенисън са хора на Ватикана. А Декър въобще не се намесва.