Выбрать главу

— В това отношение вие можете да ми помогнете.

— Не съм сигурна дали бих могла — заяви тя. — Какво ви кара да мислите, че мога да ви помогна?

— Сигурно знаете за това. Вие спите с Тенисън.

— Засрамете се, Ваше Преосвещенство! Никога не съм знаела, че роботите обръщат внимание на такива неща.

— О, не обръщаме — увери я кардиналът. — Не и по начина, който вие имате предвид. Но Тенисън сигурно е разговарял с вас по тази тема.

— Вас не ви притеснява това, че Мери ще бъде провъзгласена за светица — обърна се към него тя. — Причината е Рая, нали? Ако той ви тревожи толкова много, защо не отидете да проверите какво представлява?

— Не разполагаме с координати. Не знаем къде да търсим.

— Мисля, че се боите — възрази Джил. — Ваше Светейшество, дори и да имахте координатите, не бихте посмели да отидете. Страхувате се от онова, което бихте намерили там.

— Аз не се плаша от него — възрази той. — Безпокои ме настоящето състояние на Ватикана. Много векове той се развиваше безпроблемно. Имаше периоди на възход и време на несполуки, възникваха разлики в мненията, ала нито за миг досега не съм изпитвал съмнения, че тази институция ще пребъде във вечността, монолитна като скалата, в която е изсечена. Но сега се долавя скрита тенденция към… как да го нарека… бунт, който назрява и ще нанесе удар на нашата структура и главните принципи, върху които тя се основава. Не зная откъде се поражда той, ала съм убеден, че някъде действа подъл интригант, който го подклажда. От много време осъзнавам, че някой или нещо отмъква малки части от нашите запаси със знание. Не достига много далеч, но продължава да гризе като мишка, която сама трябва да изяде цял тон сирене. Не зная дали тези двамата — гризящата мишка и интригантът — са едно и също лице или ако не са, дали между тях съществува връзка. С Ватикана не трябва да се случи нищо, нищо не бива да попречи на работата му. Залогът е прекалено висок.

— Ваше Светейшество — каза Джил, — мисля, че тревогите ви са неоснователни. Строили сте изключително умело. Ватикана е прекалено стабилна институция. Нищо не може да я унищожи.

— Не самият Ватикан — изрече кардиналът, — а неговата цел. Както сте узнали от проучванията си върху нашата история, ние пристигнахме тук преди толкова много години, за да търсим по-добра, по-истинска вяра. Сред нас има такива, които смятат, че сме изоставили тази цел, че сме се отклонили, преследвайки натрупването на технологични и философски знания, които нямат нищо общо с универсалната вяра. Убеден съм, че грешат. Вярвам, че вярата е свързана със знанието — свързана може би със специфичен вид знание, ала за да достигнем тъкмо до него, да достигнем до отговора, който ни е необходим, трябва да разполагаме с множество отговори. Понякога може да се движим по погрешна следа, но може би именно това са пътищата, които трябва да следваме, за да се убедим, че те не водят доникъде, или че не водят в правилната посока.

— Значи възгледите ви са се променили — отбеляза Джил. — В ранните години ударението е падало върху вярата, не върху знанието.

— Да, отгоре погледнато, вие имате право. Но отначало ние не осъзнавахме, че вярата трябва да се основава на знания, а не на сляпо доверие, не на безкрайното повтаряне на неистини, в отчаян опит да ги превърнем в истина. Не можем да приемаме неистини, трябва да достигнем до истината.

Той замълча и впери прямия си, немигащ поглед на робот, в лицето й. Махна с ръка и Джил инстинктивно осъзна, че жестът му е отправен към Вселената, към цялото пространство и време извън стаята, в която седяха.

— Някъде там, навън — заговори той, — има някой или нещо, което знае всичките отговори. Сред тях ние можем да подберем именно онзи, който търсим. А може и да се окаже, че се нуждаем от всички отговори, от всеки един от тях, за да ни насочат към онзи, все още неоткрития, който търсим. Работата ни е да намерим този отговор — всички онези отговори или само един-единствен от тях, независимо от това кой е той. Не бива да изпадаме в самозаблуда, наслаждавайки се на спокойствието и славата, които ще ни даде този отговор. Трябва да продължим търсенето, което сме започнали. Независимо от това колко дълго ще трае то или къде ще ни изведе, ние трябва да залягаме над своята задача.

— А Рая — намеси се Джил, — ще създаде основа, здрава основа за онази самозаблуда, от която се страхувате.

— Не можем да рискуваме — заяви кардиналът.