Той бавно се придвижи по повърхността, докато се оказа съвсем близо до едно от уравненията. Виждаше, че то достига около два метра височина, върхът му се издигаше някъде над главата на човека. От мястото, където стоеше, не можеше да прецени каква бе широчината на уравнението, защото беше точно пред него, но сравнявайки го с друго, което бе разположено наблизо, Тенисън изчисли, че широчината възлиза на около три метра. Осъзна, че двете можеха да се окажат с различни размери, но всички, които бе видял досега, му изглеждаха подобни по форма.
Уравнението, до което беше приближил, имаше тъмнопурпурен фон, диаграмите бяха предимно в оранжево, макар че тук-там проблясваха червени, зелени и жълти пръски. Той се опита да разгадае онази част от уравнението (дълго и сложно), която се намираше на преден план, ала знаците и символите не приличаха на нито едни от онези, които бе виждал досега.
Кубът, от който бе изчислил широчината, беше ярко, плашещо розов, уравненията след него зелени. Наблизо имаше друг куб — пепелявосив, изпъстрен с бакърени петънца. Уравненията наоколо бяха оцветени в лимонено жълто, а диаграмите в лилаво. Това беше най-фантастичното видение от всички наоколо.
Нямаше никаква реакция от страна на кубовете, когато Тенисън приближи към тях. Те продължаваха да не реагират. Просто си оставаха неизменни.
В този миг, той за пръв път разбра, че отникъде не долита и звук. Това място беше глухо. Осъзна, че през целия си живот бе привикнал към някакъв звуков фон. Дори в миговете, когато цареше тишина, все отнякъде се промъкваше страничен шум — поскърцване на дъска в къщата, лекият ветрец, шумолящ в листата, жуженето на невидими насекоми. Но тук не се чуваше нищо, абсолютно нищо.
Тенисън се дотътри по-близо до куба-уравнение и с известен интерес отбеляза, че крачките му не вдигат никакъв шум. Протегна ръка колебливо и докосна с показалец куба. Той беше еластичен на пипане, не корав и неподатлив както беше очаквал, нито топъл, нито студен. Кубът не реагира по никакъв начин на докосването, затова Тенисън постави дланта си върху него. Сега той се стори на човека още по-мек. Притисна го леко и долови потрепването под дланта си, като че бе докоснал съд с желе.
Нещо потрепна по повърхността на куба, потрепери и Тенисън се отдръпна назад. Видя, че уравненията започнаха да се движат в различни посоки, диаграмите също претърпяха промяна. Отначало промените бяха бавни, отмерени, но после бързо се ускориха. Те започнаха да се извършват в опияняващи, плавни движения; разтваряха се, бягаха, съчетаваха се в нови комбинации, които по-късно изчезваха и на местата им се появяваха нови. Кубът ми говори, помисли си човекът, опитва се да общува, да прехвърли мост над пропастта, която ни разделя. Наблюдаваше хипнотизиран, от време на време му се струваше, че е започнал да разбира, ала след миг уравненията и диаграмите се променяха и той загубваше онова, което му бе заприличало на плах опит да схване значението, изписано върху гладката като черна дъска повърхност на куба.
С крайчеца на окото си съзря движение и бързо се дръпна встрани, ала нямаше нито къде да отиде, нито къде да бяга. Другите кубове го заобикаляха. Скоро те образуваха плътен пръстен около него, отрязвайки всички пътища за бягство. По повърхностите им всички уравнения и диаграми се движеха и видоизменяха. Гледката вдъхваше ужас и макар че наоколо цереше безмълвие, Тенисън остана с впечатлението, че всичките кубове крещяха насреща му.
Непрекъснато пристигаха все нови и нови. Някои се издигаха над повърхността и падаха върху онези, които го бяха обкръжили, други се покатерваха върху втория ред, сякаш бяха бетонни блокове, издигани от невидим зидар, решил да издигне стена около мъжа. Кубовете се извисяваха над него, непрекъснато прииждаха нови и нови, той бе замаян от невъобразимия калейдоскоп от багри, докато уравненията бягаха, проблясваха и непрекъснато меняха формата си. За миг му се стори, че те вече не желаеха да общуват с него, че нетърпяща отлагане причина ги е накарала да се съберат заедно, за да разрешат тежък и сложен проблем. Уравненията придобиха небивала сложност, диаграмите се виеха в танц.