Тенисън кимна.
— Езра е единственият, който знае всичко.
— Така е. Има няколко куба от по специален характер, които мога да намеря без помощта на Езра, ала техният брой не е голям.
— Но докато видиш новия куб, той остава в сейфа. А кубът с Рая не се е оказал там, това ли искаш да ми кажеш?
— Джейсън, точно това искам да ти кажа. Езра отвори сейфа и кубът го нямаше. Имаше три други куба, но не и този с Рая. Три, които не бях прегледал…
— Може би върху някой от тях е поставен етикет с погрешно изписано заглавие?
— Не. По-късно гледах и трите, за да се убедя. Никой от тях не е кубът с Рая. Просто материали, постъпили напоследък.
— Пол, кой друг може да отваря сейфа?
— Никой. Нито аз, нито който и да било друг. Само Езра.
— Добре. Значи Езра…
— Невъзможно! — прекъсна го Екюър. — Това хранилище е смисълът на живота на Езра. Цялото му съществуване е посветено на Информационната програма. Той би бил нищо без нея. Доверявам му се повече, отколкото на себе си. Той е свързан дори по-тясно с програмата, отколкото съм аз. Работил е по нея по-дълго от мен. Бил е предопределен за нея още в самото й начало, преди много векове.
— Но ако някой във Ватикана…
— Не е възможно. Дори и папата не би могъл. Езра дължи лоялност единствено на Информационната програма, не на Ватикана.
— Тогава някои сигурно е научил комбинацията. Възможно ли е това?
— Предполагам, че да. Някой външен.
— А не може ли кубът да не е бил поставен на определеното за него място?
— Не. Езра го остави в сейфа. Аз стоях до него, видях как го остави вътре и после заключи вратата.
— Ти какво мислиш, Пол?
— За Бога, Джейсън, не зная! Някой е откраднал куба.
— Защото не са искали да го видим?
— Предполагам, че е така. Има една теологическа фракция във Ватикана, онези, които подкрепят канонизирането на Мери.
— Онези, които искат да елиминират Информационната програма. Които искат да ви дискредитират.
— Не съм сигурен в това — отвърна Екюър, — не мога да повярвам, че биха искали да го сторят — ако имат такава възможност, разбира се.
Двамата мъже помълчаха за миг. Новата цепеница, която Тенисън бе хвърлил в камината, сега буйно гореше и пращеше. Светлината на утрото беше изпълнила стаята.
— Това не е всичко — каза Екюър. — Още не съм ти казал някои неща.
— Какво още имаш да ми кажеш?
— Първият куб за Рая също го няма. И той е изчезнал.
39.
Във Ватикана, по цялата планета Края на Нищото, се носеше един и същи шепот:
— Мери направи чудо. Тя излекува тумора на Джил. Сложи ръка върху бузата на Джил и грозният тумор изчезна.
Медицинската сестра потвърди, че е видяла всичко. Мери бе помолила Джил да се наведе, така че да може да протегне ръка и да я пипне. Веднага щом Мери докосна бузата й, грозното клеймо бе изчезнало.
Чудо! Чудо! ЧУДО!
В това не можеше да има никакво съмнение. Онези, които бяха успели да зърнат Джил, разгласяваха чудото и пламенно твърдяха, че срамния знак върху лицето й е изчезнал.
След като неколцина започнаха да разпространяват новината за чудото, Джил избяга.
Разтревожена група кардинали съобщиха новината на Негово Светейшество и Негово Светейшество, не съвсем доволен от проявяваната от тях глупост, зацъка и започна да издава други звуци на пренебрежение, съветвайки кардиналите да възприемат по-скептично отношение, докато не се анализират всички доказателства. Когато един от кардиналите предложи да започне църковно-правно дирене с цел да се определи целесъобразността от провъзгласяването на Мери за светица, папата заяви, че е прекалено рано да предприемат подобни стъпки. Макар и мъничко разстроен, Негово Светейшество не се обвързваше с никакви препоръки, оставяйки си свобода на действие.