Ченгетата, съдебните медици, учените, патолозите, антрополозите, одонтолозите, съдебните археолози, санитарите, лаборантите и пазачите нямаше да се откажат от своите PDA устройства, айфони, блекбърита, джиесеми и пейджъри и въпреки постоянните й предупреждения към колегите да не разпространяват поверителна информация по чата и имейла или, не дай си боже, да правят снимки или видеозаписи, това така или иначе се случваше. Дори тя се бе поддала и бе започнала да праща есемеси и да сваля изображения и информация много по-често от разумното. Беше се отпуснала. Напоследък прекарваше толкова много време в таксита и по летища, а потокът информация не спираше, не оставяше на мира никого, и почти нищо от тази информация не бе защитено с парола, защото на Скарпета й бе писнало или може би защото не й харесваше племенницата й да я контролира.
Цъкна на входящата кутия. Последният имейл, пратен само преди минути, беше от Луси и носеше провокативното заглавие:
Скарпета го отвори.
„Лельо Кей: Прилагам джипиес данни от проследяването. Позицията се обновява през 15 секунди. Включила съм само най-важните времеви отрязъци и места, започвайки прибл. от 19:35, когато си закачила палтото си в гримьорната — както предполагаме, с блекбърито в джоба. Една картинка струва колкото хиляда думи. Разгледай слайдшоуто и си направи собствено заключение. Аз знам какво е моето. Излишно е да казвам колко се радвам, че си добре. Марино ми разказа за «ФедЕкс».“
Първият образ от слайдшоуто бе това, което Луси наричаше „птичи поглед към Тайм Уорнър Сентър“, или по-точно близък изглед от въздуха. Той бе последван от карта с уличния адрес, включително географската ширина и дължина. Без никакво съмнение блекбърито на Скарпета се бе намирало в Тайм Уорнър Сентър в седем и трийсет и пет вечерта, когато тя пристигна на входа на северната сграда откъм 59-а улица, мина през охраната, качи се с асансьора на петия етаж, отиде по коридора до гримьорната и окачи палтото си в гардероба. В този момент в стаята бяха само Скарпета и гримьорката и не бе възможно някой да е тършувал в джоба на палтото й през двайсетината минути, докато тя седеше на стола и я дооправяха, а после просто седеше, чакаше и гледаше Камбъл Браун по телевизора, който винаги бе включен.
Доколкото можеше да си спомни, един звукооператор й се бе обадил около осем и двайсет, което, като се замислеше, бе поне двайсет минути по-рано от обикновено. Заведоха я в студиото и я настаниха зад масата. Карли Криспин се появи чак няколко минути преди девет и седна срещу нея, смукна малко вода през сламка, размениха си някоя и друга любезност и после ги пуснаха в ефир. По време на шоуто и след него, до момента, в който Скарпета напусна сградата малко преди единайсет, местоположението на блекбърито й, според Луси, си оставаше същото, с една уговорка:
„Ако ББ-то ти е било преместено на друго място на същия адрес — например в друга стая или на друг етаж — географските му координати не се променят. Така че не можем да кажем със сигурност. Знаем само, че е било в сградата.“
След това, почти в единайсет, когато Карли Криспин и Скарпета бяха напуснали Тайм Уорнър Сентър, блекбърито бе напуснало заедно с тях. Скарпета проследи движението му по слайдшоуто, цъкайки последователно върху птичи поглед на площад „Колумб“, а после птичи поглед на нейната жилищна сграда на Сентръл Парк Уест — образ, уловен в единайсет часа и шестнайсет минути. Дотук човек би могъл да предположи, че блекбърито на Скарпета си е било в джоба на палтото й и че системата за проследяване бе записвала през петнайсет секунди нейното местоположение, докато е вървяла към къщи. Но не бе възможно случаят да е такъв. Бентън я бе търсил многократно. Ако блекбърито е било в джоба й, защо не е звъняло? Тя не го беше изключвала. Почти никога не го изключваше.
И което е по-важно, осъзна Скарпета, когато тя бе влязла в сградата, блекбърито й бе останало навън. Следващите образи от слайдшоуто представляваха поредица снимки от птичи поглед, карти и адреси, показващи любопитния път на нейното блекбъри — отначало то се бе върнало в Тайм Уорнър Сентър, а после бе поело по Шесто авеню и бе спряло на Източна 54-та улица, номер 60. Скарпета увеличи снимката и заразглежда групата гранитни сивкави сгради, сгушени между небостъргачите и замръзналите на улицата коли и таксита. Разпозна на заден план Музея за модерно изкуство, небостъргача Сийграм Билдинг, френския готически шпил на църквата „Свети Тома“.