Бележка на Луси:
„Изт. 54-та номер 60 е хотел «Елизиум», който е забележителен със своя «Мънки Бар» — не «официално открит», освен ако не си сред посветените. Нещо като частен клуб, с много ограничен достъп, много холивудски. Място за големи знаменитости и играчи.“
Възможно ли беше този „Мънки Бар“ да е отворен сега, в три и седемнайсет сутринта? Според данните блекбърито на Скарпета още бе на същия адрес. Тя си спомни думите на Луси за географската ширина и дължина. Може би все пак Карли не бе отишла в „Мънки Бар“, а просто се намираше в същата сграда.
Скарпета написа по имейла на племенницата си:
„Барът отворен ли е още, или ББ-то може да е в хотела?“
Отговорът на Луси:
„Може и да е в хотела. Сега съм заета със свидетел и не мога да отида дотам.“
Скарпета:
„Марино може, освен ако не е с теб.“
Луси:
„Мисля, че трябва да го нюкна. Повечето от данните ти ги има в бекъп на сървъра. Всичко ще бъде наред. Марино не е с мен.“
Имаше предвид, че може да се свърже дистанционно с блекбърито на Скарпета и да изтрие повечето данни в него, както и личните настройки — с две думи, да го върне към фабричното му състояние. Ако подозренията на Скарпета бяха верни, вече бе малко късно за това. Блекбърито й го нямаше от шест часа и ако Карли Криспин го бе откраднала, бе имала предостатъчно време да докопа съкровищницата от поверителна информация, а може би го бе направила още преди шоуто, което обясняваше снимката, показана в ефир. Скарпета нямаше да й прости това и искаше да може да го докаже.
Написа:
„Не нюквай! ББ-то и всичко в него е доказателство. Моля те, продължи следенето. Къде е Марино? Вкъщи ли?“
Отговорът на Луси:
„ББ-то не е мръдвало от този адрес от три часа. Марино е в КИЦ.“
Скарпета не отговори. Не смяташе да споменава за проблема с паролата, не и при тези обстоятелства. Луси можеше да реши да нюкне блекбърито въпреки инструкциите — напоследък като че ли не се нуждаеше от разрешение за нищо. Бе наистина изумително колко неща са й известни и Скарпета се чувстваше неспокойна. Човъркаше я нещо, което не можеше да определи точно. Луси знаеше къде е блекбърито, а, изглежда, знаеше и къде е Марино, и като че ли се интересуваше от всички по начин, различен от по-рано. Какво ли друго знаеше и защо толкова се стремеше да ги държи под око или поне да има тази възможност? „В случай, че някой те отвлече — бе казала Луси и не се шегуваше. — Или ако загубиш блекбърито си. Ако го забравиш в някое такси, мога да го намеря.“
Това беше странно. Скарпета се замисли как се бяха появили лъскавите устройства и се изуми от цялото планиране, прецизност и хитрост, които бе проявила Луси, за да ги изненада с подаръка си. Беше събота следобед, последната събота на ноември, двайсет и девети, спомни си Скарпета. Тя и Бентън тренираха във фитнеса, имаха уговорен час с треньора, след което ги очакваше сауната, ранна вечеря и театър, „Били Елиът“. Имаха си програма и Луси я знаеше.
Знаеше, че фитнес салонът в тяхната сграда е място, където никога не носят телефоните си. Там връзката бе ужасна, а телефоните и без това не им трябваха, защото имаше начин хората да се свържат с тях — спешните разговори можеха да минават през рецепцията на фитнеса. Когато се върнаха в апартамента си, новите блекбърита ги чакаха там, овързани с червени панделки, на масата в трапезарията, заедно с бележка, обясняваща, че Луси, която имаше ключ, е влязла, докато ги е нямало, и е прехвърлила информацията от старите им джиесеми в новите устройства. Нещо в този смисъл, плюс подробни инструкции. Сигурно бе постъпила по подобен начин и с Бъргър и Марино.
Скарпета стана от масата и хвана телефона.
— Хотел „Елизиум“. С какво мога да ви бъда полезен? — отговори мъж с френски акцент.
— Карли Криспин, моля.
Настъпи дълга пауза, а след това се чу:
— Госпожо, искате да позвъня в стаята й ли? Доста е късно.
14.
Луси най-сетне бе оставила клавиатурата. Бе престанала да разглежда карти и пише имейли. Сега щеше да каже нещо, което не бива. Бъргър го усещаше как се задава и не можеше да я спре.
— Седя си тук и си мисля какво биха казали феновете ти — каза Луси на Хап Джъд. — Опитвам се да вляза в ума на един твой фен. Това е кинозвездата, по която си падам — ето, сега съм в ума на един фен. И си представям моя идол Хап Джъд с латексова ръкавица вместо кондом да ебе трупа на деветнайсетгодишно момиче в хладилника на моргата.