Хап Джъд изглеждаше, сякаш са го зашлевили — със зяпнала уста и яркочервено лице. Канеше се да избухне.
— Луси, дойде ми на ума, че Джет Рейнджър може би трябва да се поразходи навън — каза Бъргър след известна пауза.
Старият булдог бе на горния етаж и беше излизал по нужда преди няма и два часа.
— Не още. — Зелените очи на Луси срещнаха нейните. В тях имаше дързост и инат. Ако Луси не беше Луси, Бъргър щеше да я уволни.
— Какво ще кажеш за още една вода, Хап? — каза Бъргър. — На мен лично добре би ми дошло едно диетично „Пепси“. — Гледаше втренчено Луси. Това не бе предложение, а заповед.
Трябваше да остане за малко насаме със свидетеля си и искаше Луси да престане. Това тук бе криминално разследване, а не улична кавга. Какво й ставаше, по дяволите?
Бъргър пак се обърна към Джъд.
— Говорехме за онова, което сте казали на Ерик. Той твърди, че сте правили сексуални забележки за момиче, което било умряло току-що в болницата.
— Никога не съм казвал, че съм вършил такива гадости!
— Говорили сте с Ерик за Фара Лейси. Казали сте му, че подозирате, че в болницата са се отнесли непристойно с нея. Че персоналът или служителите на погребалното бюро са извършвали непристойни действия с трупа й, а може би и с други трупове — продължи Бъргър, докато Луси стана от масата и излезе. — Защо ще споменавате за това на един непознат? Може би сте изпитвали отчаяна нужда да се изповядате, да уталожите чувството си на вина. Когато сте говорили за ставащото в „Парк Дженеръл“, може би всъщност сте говорили за себе си. За това, което сте направили.
— Глупости! Кой, по дяволите, иска да ме натопи? — Джъд вече крещеше. — Заради пари ли е всичко? Да не би оня малък шибаняк да се опитва да ме изнудва? Това да не е някаква гнусна лъжа, изфабрикувана от онази луда кучка Доди Ходж?
— Никой не се опитва да ви изнудва. Не става дума за пари, нито пък за някой, който уж ви преследва. Става дума за онова, което сте направили в „Парк Дженеръл“, преди да станете богат и може би, преди да започнат да ви преследват.
Блекбърито на Бъргър, оставено на масата до нея, издаде сигнал. Някой току-що й бе пратил имейл.
— Трупове! Драйфа ми се само като си помисля за това — рече Джъд.
— Но вие не само сте мислили за това, нали? — заяви Бъргър.
— Какво имате предвид?
— Ще видите — каза тя.
— Търсите си изкупителна жертва или пък се опитвате да си изградите име за моя шибана сметка.
Бъргър не каза, че вече си е изградила име и не се нуждае от помощта на един второразреден актьор. Вместо това рече:
— Ще повторя, искам от вас единствено истината. Истината лекува. Ще се почувствате по-добре. Всички допускат грешки.
Той избърса очите си, кракът му вече подскачаше толкова силно, че сякаш щеше да излети от стола. Бъргър не го харесваше, но още по-малко харесваше себе си. Напомни си, че той сам си е виновен, би могъл да избегне това, ако бе проявил отзивчивост при първото й обаждане преди три седмици. Ако беше говорил с нея, тя нямаше да сметне за нужно да съставя план, който до голяма степен се бе изплъзнал от контрола й. Луси се бе погрижила да се изплъзне. Бъргър никога не бе имала намерение да повдига обвинения срещу Хап Джъд за нещо, което може да се е случило в болница „Парк Дженеръл“, и изобщо не вярваше на някакъв си информатор наркоман на име Ерик, с когото никога не се бе срещала и не бе говорила. Марино беше говорил с него. Марино й бе съобщил, че Ерик му е разказал за „Парк Дженеръл“ и че информацията е смущаваща, може би дори инкриминираща. Но Бъргър се интересуваше от много по-голям случай.
Хап Джъд бе клиент на високоуважаваната и успешна компания за финансов мениджмънт на Хана Стар, но не бе загубил нито цент от състоянието си в това, което Бъргър наричаше „пирамида с посредник“. Беше спасен, когато Хана целенасочено бе изтеглила инвестициите му от борсата на 4-ти август тази година. Точно същия ден два милиона долара бяха преведени в банковата му сметка. Първоначалната му инвестиция, съставляваща една четвърт от тази сума и направена година по-рано, никога не бе излизала на борсата, а си стоеше в джобовете на фирмата за инвестиране в недвижими имоти „Бей Бридж Файнанс“, чийто главен изпълнителен директор наскоро бе арестуван от ФБР за измама. Хана щеше да каже, че не знае нищо за това, че е в пълно неведение за престъпната схема на „Бей Бридж Файнанс“, също както почтените финансови институции, благотворителни организации и банки, станали жертва на Бърнард Мадоф и хората като него. Без съмнение тя щеше да твърди, че е излъгана подобно на толкова други.