Бъргър обаче не вярваше на това. Моментът на трансакцията, която Хана бе извършила в полза на Хап Джъд, явно без той или някой друг да го поиска, доказваше, че е знаела точно в какво участва и е включена в заговора. Разследването на финансовите й документи, което се водеше от момента на нейното изчезване, загатваше, че Хана, единствената наследница на състоянието и компанията на покойния си баща Руп Стар, има изобретателни бизнес практики, особено що се отнася до таксуването на клиентите. Това обаче не я правеше престъпничка. Нищо не се набиваше на очи, докато Луси не откри трансфера на два милиона към Хап Джъд. Тогава изведнъж изчезването на Хана, за което се предполагаше, че е дело на насилник и следователно се намира в областта на Бъргър, започна да придобива по-различна окраска. Бъргър бе обединила сили с други адвокати и аналитици от Следователския отдел на своята служба, най-вече от секция „Измами“, а също така се бе консултирала и с ФБР.
Разследването й бе строго секретно и обществото не знаеше нищо за него, защото последното, което й се искаше, бе цялата вселена да разбере, че според нея, противно на популярните теории, Хана Стар не е жертва на някакъв сексманиак и ако в случая наистина има замесено жълто такси, вероятно това е таксито, откарало я до летището, където се е качила на частен самолет — нещо, което бе включено в графика й. Тя бе трябвало да се качи на своя „Гълфстрийм“ в Деня на благодарността, за да отлети за Маями, а оттам — за Сейнт Бартс. Но не го беше направила, защото беше имала други планове, по-тайни. Хана Стар беше мошеничка и имаше голяма вероятност да е жива и офейкала. Освен това не би спасила Хап Джъд от ужасна финансова катастрофа, ако не изпитваше към него нещо повече от професионален интерес. Явно бе хлътнала по своя клиент-звезда и може би той имаше някаква представа къде е.
— Това, което и през ум не ви е минавало, е, че Ерик ще се обади в прокуратурата във вторник сутринта, ще се свърже с моя следовател и ще му повтори всичко, казано от вас — каза Бъргър на Джъд.
Ако Марино бе дошъл на този разговор, можеше да й помогне в момента. Можеше да повтори онова, което му е казал Ерик. Бъргър се чувстваше изолирана и пренебрегната. Луси не показваше никакво уважение и криеше разни неща от нея, а проклетият Марино бе твърде зает.
— Иронията е там — продължи Бъргър, — че не съм сигурна дали Ерик ви е подозирал, или е искал по-скоро да се изфука. Да се похвали, че е говорил с филмова звезда, че разполага с информация за огромен скандал, да стане следващия „Американски идол“ и да го дават по всички новини, което, изглежда, е движещият мотив на всички в днешно време. За ваше нещастие, когато се заехме да проучим историята на Ерик за скандала в „Парк Дженеръл“, се оказа, че май в нея има нещо.
— Той е само един боклук, който много плямпа. — Сега, когато Луси я нямаше в стаята, Джъд бе по-спокоен.
— Проверихме го, Хап.
— Това беше преди четири години или нещо такова. Много отдавна, по времето, когато работех там.
— Четири години, пет години, за това няма срок на давност — каза Бъргър. — Но ще призная, че вие поставихте пред прокуратурата на Ню Йорк необичайно законово предизвикателство. Обикновено, когато попаднем на случай с оскверняване на човешки останки, става дума за археология, а не за некрофилия.
— Иска ви се да е вярно, ама не е — каза той. — Кълна се. Никога не бих наранил някого.
— Повярвайте ми, никой не иска такова нещо да е вярно — рече Бъргър.
— Дойдох тук, за да ви помогна. — Ръцете му трепереха, докато бършеше очите си. Може би играеше, искаше да предизвика съчувствието й. — А това другото, то не е вярно, да го еба, изобщо не е вярно, каквото и да е разправял онзи.
— Ерик беше доста убедителен. — Мамка му, ако Марино бе тук, можеше да й помогне. Бъргър му беше бясна.
— Шибан копелдак, да му го начукам! Аз само се майтапех, след като излязохме от бара. Палнахме един джойнт. Само се майтапех за тая работа с болницата. Дрънках глупости, за да съм интересен. Боже мили, не ми е притрябвало да правя такова нещо. Защо ще правя такова нещо? Само си приказвах, това е всичко — малко трева, дъра-бъра и може би някоя текила отгоре. Бях напушен, седях в бар и този пич… Шибан никаквец! Да му го начукам! Ще го съдя до дупка, ще го съсипя. Ето какво получавам, задето съм мил с някакво скапано групи.