— Нека да ви опресня паметта — каза Бъргър на Хап Джъд. — Ходили сте в интензивното, в стаята до тази на Фара, през нощта на шести юли 2004-та, за да вземете кръв от друга пациентка, доста възрастна. Тя имала ужасни вени, затова вие сам сте изявили желание да се заемете с нея, защото сте можели да изцедите кръв и от камък.
— Мога да ти покажа медицинския й картон — каза Луси.
Още един блъф. Луси не можеше да покаже такова нещо. Болницата изрично бе отказала да даде на прокуратурата достъп до поверителната информация на другите пациенти.
— Мога да ти покажа видеозапис как влизаш в стаята й с ръкавици на ръцете, бутайки количката — продължаваше неумолимо Луси. — Мога да ти покажа видеозапис на всяка стая, в която някога си влизал в „Парк Дженеръл“, включително и тази на Фара.
— Не съм влизал там. Това са лъжи, само лъжи. — Джъд се бе отпуснал безсилно в стола си.
— Сигурен ли сте, че не сте влизали при нея онази нощ, когато сте ходили в интензивното? — попита Бъргър. — Защото сте казали на Ерик, че сте влизали. Казали сте му, че сте изпитвали любопитство към Фара, че била наистина красива, че ви се е искало да я видите гола.
— Шибани лъжи! Той е шибан лъжец!
— Готов е да каже същото под клетва, от свидетелското място — добави Бъргър.
— Само си говорехме. Дори да съм влязъл, било е само за да погледна. Не съм направил нищо. Не съм наранил никого.
— При секспрестъпленията става дума за могъщество — каза Бъргър. — Може би сте се чувствали могъщ да изнасилвате една безпомощна тийнейджърка, която е била в безсъзнание и не би могла да ви издаде. Това ви е карало да се чувствате голям и силен, особено ако сте начинаещ актьор, който едва успява да получи някоя и друга незначителна роля в сапунени опери. Подозирам, че сте били доста потиснат, по цял ден да забивате игли в ръцете на болни, заядливи хора, да бършете подове, сестрите да ви юркат, всъщност всички да ви юркат, защото сте се намирали на дъното на хранителната верига.
— Не — каза той, клатеше глава. — Не съм го направил. Не съм направил нищо.
— Обаче изглежда, че сте го направили, Хап — каза Бъргър. — Ще продължа да опреснявам паметта ви с няколко факта. Седемнайсети юли, по новините обявяват, че животоподдържащите системи на Фара Лейси ще бъдат изключени. Точно по времето на изключването вие сте отишли на работа, макар че от болницата не са ви викали. Били сте служител на повикване и сте ходели на работа само когато ви се обадят. Но следобед на седемнайсети юли от болницата не са ви се обаждали. Обаче въпреки това вие сте се появили и сте се нагърбили да разчистите моргата. Да измиете пода, да избършете неръждаемата стомана — и това го твърди един човек от охраната, който още работи там и случайно присъства на видеозаписа, който ще ви покажем сега. Фара е умряла и вие сте отишли право на десетия етаж в интензивното, за да откарате тялото й в моргата. Да ви звучи познато?
Той се взираше в стоманения плот на масата, без да отговаря. Бъргър не можеше да познае какви чувства изпитва. Може би се намираше в шок. Може би обмисляше какво да каже.
— Вие сте свалили тялото на Фара Лейси в моргата — повтори Бъргър. — Камерите са го записали. Искате ли да го видите?
— Всичко това са измишльотини. Не е както казвате. — Той потърка лицето си с длани.
— Сега ще ви покажем записа.
Едно цъкване с мишката, после още едно и видеото започна: Хап Джъд, по престилка и лабораторен халат, влиза в моргата, бутайки носилка на колела, и спира до стоманената врата на хладилната стая. Идва един пазач, отваря вратата, поглежда етикета върху чаршафа, с който е завито тялото, и казва: „Защо я пращат тук? Тя беше в мозъчна смърт и й дръпнаха щепсела“. Хап Джъд отвръща: „Семейството иска така. Не ме питай. Беше еба ти красавицата, мажоретка. Като момичето на мечтите ти, което би искал да заведеш на абитуриентския бал“. Пазачът казва: „Вярно ли?“. Хап Джъд дръпва чаршафа, оголвайки тялото на мъртвото момиче, и казва: „Ама че загуба“. Пазачът поклаща глава и казва: „Хайде вкарвай я, че имам работа“. Джъд влиза с носилката в хладилната стая и отговорът му не може да се чуе добре.
Хап Джъд избута стола си назад, стана и каза:
— Искам адвокат.
— Тук не мога да ви помогна — отвърна Бъргър. — Вие не сте арестуван. Не четем правата на хора, които не са арестувани. Ако искате адвокат, ваша си работа. Никой не ви спира. Хайде, давайте.
— Това е, за да можете да ме арестувате. Предполагам, че ще го направите и затова съм тук. — Изглеждаше несигурен и не искаше да погледне към Луси.