— Не и сега — каза Бъргър.
— Защо съм тук?
— Не сте арестуван. Поне за момента. По-късно може да ви арестуват, а може и да не ви арестуват. Не знам. Не това бе причината да искам да разговарям с вас преди три седмици.
— Тогава каква беше? Какво искате?
— Седнете — каза Бъргър.
Той седна.
— Не можете да ме обвините в такова нещо. Разбирате ли? Не можете. Да ви се намира пистолет някъде тук? Направо ме гръмнете и да се свършва.
— Ще ви кажа две неща — рече Бъргър. — Първо, бихме могли да продължим разследването и може би ще бъдете обвинен. Може би ще бъдете подведен под отговорност. Какво ще стане след това ли? Ще си опитате късмета срещу съдебните заседатели. Второ, никой няма да ви гръмне.
— Казвам ви, не съм правил нищо на това момиче — рече Джъд. — Не съм я наранявал.
— Ами ръкавицата? — попита многозначително Луси.
— Виж какво, нека аз да го питам за нея — каза й Бъргър.
Беше й дошло до гуша. Луси трябваше да престане с това. Веднага.
— Аз ще задавам въпросите — каза Бъргър, впила поглед в очите на Луси, докато не се увери, че този път вече ще я слуша.
— Пазачът казва, че излязъл от моргата и ви оставил сам с трупа на Фара Лейси — продължи Бъргър, повтаряйки информацията, събрана от Марино, като се опитваше да не мисли колко е недоволна от него в момента. — Каза, че се върнал след може би двайсет минути и вие тъкмо сте си тръгвали. Попитал ви какво сте правили в моргата толкова време и вие не сте могли да му отговорите. Спомня си, че сте били само с една хирургическа ръкавица и сте изглеждали задъхан. Къде беше другата ръкавица, Хап? На видеото, което ви показахме току-що, сте с две ръкавици. Можем да ви покажем друг видеозапис как влизате в хладилника и оставате вътре почти петнайсет минути на широко отворена врата. Какво сте правили там вътре? Защо сте си свалили едната ръкавица? Използвали ли сте я за нещо, например да я сложите на някоя друга част на тялото си? Може би на пениса си?
— Не — каза той и пак заклати глава.
— Искате ли да го разкажете в съда? Искате ли група съдебни заседатели да чуят всичко това?
Той се взираше в масата, плъзгаше показалец по метала като малко дете, което рисува с пръст. Дишаше тежко и лицето му бе яркочервено.
— Доколкото разбирам, искате да оставите това зад гърба си — каза Бъргър.
— Кажете ми как. — Той не вдигна поглед.
Бъргър не разполагаше с ДНК. Не разполагаше със свидетел, нито пък с някакво друго доказателство, а Джъд нямаше да си признае. Тя никога не би се сдобила с нещо повече от косвени улики, което не беше много по-добро от обикновена инсинуация. Но и това й стигаше, за да унищожи Хап Джъд. При човек с неговата популярност обвинението бе равносилно на присъда. Ако го обвинеше в оскверняване на човешки останки, което бе единственият параграф в закона, засягащ некрофилията, животът му щеше да бъде съсипан и Бъргър не приемаше това лекомислено. Като прокурор тя никога не бе влагала злоба в работата си, не използваше процесуални грешки или неправилно събрани доказателства, за да печели делата. Никога не бе подхващала неоправдани и неразумни процеси и не смяташе да започва сега; нямаше да допусне Луси да я принуди.
— Да се върнем три седмици назад, към времето, когато се обадих на агента ви. Сигурно помните как сте получили съобщенията ми? — каза Бъргър. — Вашият агент каза, че ви ги е предал.
— Как да оставя това зад гърба си? — Джъд гледаше към нея. Искаше сделка.
— Сътрудничеството е хубаво нещо. То е същото, което правите, когато снимате филм. Хора, които работят заедно. — Бъргър остави химикала си върху тефтерчето и сплете пръсти. — Вие не бяхте склонен да ми сътрудничите преди три седмици, когато се обадих на агента ви. Исках да поговоря с вас, а вие не желаехте да ви безпокоят. Можех да пратя ченгета до апартамента ви в Трибека или да ви проследя до Ел Ей, или където сте, и да ви домъкна насила, но ви спестих тази травма. Проявих деликатност заради вашето положение. Сега ситуацията е различна. Аз се нуждая от помощта ви, а вие се нуждаете от моята. Защото имате проблем, който нямахте преди три седмици. Преди три седмици още не бяхте срещнали Ерик в бара. Преди три седмици аз не знаех за болница „Парк Дженеръл“ и за Фара Лейси. Може би ще успеем да си помогнем взаимно.
— Кажете как. — В очите му имаше страх.
— Да поговорим за отношенията ви с Хана Стар.