Выбрать главу

Той не реагира. Не отговори.

— Нали няма да отречете, че познавате Хана Стар? — попита Бъргър.

— Че защо да отричам? — Той сви рамене.

— И нито за секунда не сте подозирали, че може да ви се обаждам заради нея? — попита Бъргър. — Знаете, че е изчезнала, нали?

— Разбира се.

— И не ви хрумна…

— Добре де. Хрумна ми. Но не исках да говоря за нея от дискретност — каза Джъд. — Би било нелоялно от моя страна, а и не разбирам какво общо има това със случилото се с нея.

— Вие знаете какво се е случило с нея — каза Бъргър, като че ли това беше факт.

— Не съвсем.

— На мен ми звучи, сякаш знаете.

— Не искам да се забърквам. Това няма нищо общо с мен — каза Джъд. — На никого не му влиза в работата какви са отношенията ми с нея. Но тя щеше да ви каже, че не си падам по никакви извращения. Ако беше тук, щеше да ви каже, че всичко това за „Парк Дженеръл“ са пълни глупости. Искам да кажа, хората, които правят такива работи, го правят, защото не могат да си намерят живи партньори, нали? Тя щеше да ви каже, че аз нямам проблеми в това отношение. Нямам проблеми да правя секс.

— Имали сте интимна връзка с Хана Стар?

— Прекратих я рано-рано. Опитах се.

Луси се взираше настойчиво в него.

— Подписали сте с нейната инвеститорска фирма преди малко повече от година — рече Бъргър. — Мога да ви дам точната дата, ако искате. Естествено, разбирате, че разполагаме с предостатъчно информация заради случилото се.

— Да, знам. По новините само за това разправят — каза той. — А сега и онова другото момиче. Маратонската бегачка. Не мога да се сетя за името й. И може би някакъв сериен убиец с жълто такси. Не бих се изненадал.

— Какво ви кара да мислите, че Тони Дериън е била маратонска бегачка?

— Сигурно съм го чул по телевизията, или съм го прочел в интернет, или нещо такова.

Бъргър се помъчи да се сети дали някъде Тони Дериън е била наречена „маратонска бегачка“. Не си спомняше това да е било съобщено на медиите, бяха им казали само, че е тичала.

— Как се запознахте с Хана? — попита тя.

— В „Мънки Бар“, където ходят много хора от Холивуд. Тя беше там една вечер и се заговорихме. Беше наистина умна, що се отнася до финанси, каза ми много неща, които изобщо не знаех.

— И вие знаете какво се е случило с нея преди три седмици — каза Бъргър.

Луси слушаше напрегнато.

— Струва ми се, че знам. Мисля, че някой й е направил нещо. Знаете, тя вбесяваше хората.

— Кого е вбесила? — попита Бъргър.

— Имате ли телефонен указател? Дайте да го прегледам.

— Много хора — каза Бъргър. — Искате да кажете, че е вбесявала почти всеки, когото срещне.

— Включително и мен. Признавам. Тя искаше всичко да става по нейному. Абсолютно всичко трябваше да става както тя иска.

— Говорите за нея, сякаш е мъртва.

— Не съм наивен. Повечето хора смятат, че й се е случило нещо лошо.

— Не изглеждате разстроен от възможността тя да е мъртва — каза Бъргър.

— Естествено, това си е разстройващо. Аз не я мразех. Просто ми беше писнало да ме тормози. Да ме преследва, ако искате да бъда честен. Тя не обичаше да й отказват.

— Защо ви е върнала парите — всъщност четирикратно по-голяма сума от първоначалната инвестиция? Два милиона долара. Това е страхотна възвръщаемост само за една година.

Отново свиване на рамене.

— Пазарът беше нестабилен. „Лейман Брадърс“ обърнаха корема. Тя ми се обади и каза, че ми препоръчва да си изтегля вложенията, и аз й казах да прави каквото смята за добре. После получих трансфера. А по-късно, дявол да го вземе, ако не се оказа права! Щях да загубя всичко, а все още не изкарвам милиони. Не съм в елитната категория. Със сигурност не бих искал да загубя парите, които ми остават след покриване на разходите.

— Кога за последен път сте правили секс с Хана? — Бъргър отново си водеше бележки в прокурорското тефтерче; усещаше как Луси седи като вкаменена и не сваля поглед от Хап Джъд.

Той трябваше да си помисли.

— Ъм, добре де. Спомням си. Беше след онова обаждане. Тя ми каза, че изтегля парите ми, и попита дали не бих могъл да се отбия, за да ми обясни какво става. Това беше само повод.

— Къде да се отбиете?

— В дома й. Отбих се и едното доведе до другото. Това беше последният път. През юли, мисля. Заминавах за Лондон, а тя и без това си имаше съпруг. Боби. Не бе никак удобно да го правим в дома й, докато той беше там.