— Той е бил там тогава? Когато тя ви е помолила да се отбиете, преди да заминете за Лондон?
— Ъм, не помня дали беше там онзи път. Къщата е грамадна.
— Къщата им на Парк авеню?
— Той почти никога не си беше вкъщи. — Джъд не отговори на въпроса. — Непрекъснато пътува с частните им самолети до Европа и обратно, и къде ли още не. Останах с впечатлението, че прекарва много време в Южна Флорида, че е важна фигура в обществения живот на Маями, където имат къща край океана. Той имал „Енцо“ там. Едно от онези ферарита, които струват повече от милион долара. Всъщност не го познавам много добре. Виждали сме се няколко пъти.
— Къде и кога сте се виждали?
— Когато започнах да инвестирам в тяхната компания, преди малко повече от година. Поканиха ме в дома си. Там съм го виждал.
Бъргър си помисли за фактора време и се сети отново за Доди Ходж.
— Хана ли е човекът, който ви насочи към онази гадателка, Доди Ходж?
— Добре де, тя беше. Доди врачуваше на Хана и Боби в къщата. Хана ми предложи да поговоря с нея и това бе грешка. Тая жена е луда за връзване! Вманиачи се по мен — разправяше, че съм прероденият й син от неин предишен живот в Египет. Че аз съм бил фараон, а тя е била моя майка.
— Нека да уточним за коя къща става въпрос. Същата, която казахте, че сте посетили миналия юли, когато за последен път сте правили секс с Хана — рече Бъргър.
— Къщата на стареца — онази, която струва може би осемдесет милиона, с голямата колекция от коли, невероятните антики, статуите, картините на Микеланджело по стените и тавана, фрески или както се наричат там.
— Съмнявам се, че са на Микеланджело — каза с насмешка Бъргър.
— Сигурно са на сто години, абсолютно невероятни, дълги са кажи-речи по цяла пресечка. Боби също е паралия. Та той и Хана са женени по сметка. Тя ми казваше, че никога не са правили секс. Нито веднъж.
Бъргър отбеляза, че Хап Джъд продължава да говори за Хана в минало време. Продължаваше да говори за нея сякаш е мъртва.
— Но на стареца му писнало тя да се държи като глезено богаташко момиченце и й казал, че трябва да се задоми за някого, за да е сигурен, че бизнесът му ще се управлява добре — продължи Джъд. — Руп не искал да й оставя всичко, ако тя продължава да хойка така, нали разбирате, да стои без съпруг и само да обикаля по купони, а накрая да вземе да се омъжи за някакъв тъпанар, който да прилапа всичко. Така че ви е ясно защо изневеряваше на Боби — макар да ми казваше, че понякога се страхува от него. То всъщност не беше точно изневяра, защото сделката между тях не бе такава.
— Кога започнахте сексуалната си връзка с Хана?
— Първия път, когато отидох в имението. Нека се изразя така. Тя беше много дружелюбна. Имаха вътрешен басейн, истинско спа, приличаше на европейско. Бяхме аз и още няколко ВИП клиенти, от новите, бяха ни поканили там да поплуваме, да вечеряме, да пийнем нещо. Навсякъде имаше слуги, „Дом Периньон“ и „Кристал“ се лееха като лимонада. Та значи аз бях в басейна и Хана ми обръщаше голямо внимание. Тя започна.
— Тя е започнала при първото ви посещение в дома на баща й през август миналата година?
Луси седеше със скръстени ръце, впила поглед в него. Мълчеше и не желаеше да погледне към Бъргър.
— Беше очевидна покана — каза Джъд.
— Къде беше Боби, докато тя се държеше толкова очевидно подканящо?
— Не знам. Може да се е фукал с новото си порше. Не помня. Беше си взел „Карера GT“, червено. Помните ли снимката му, която обиколи всички новини? За същата кола става дума. Возеше хората нагоре-надолу по Парк авеню. Ако питате мен, трябва да проверите Боби. Например къде е бил той, когато Хана изчезна, а?
При изчезването на Хана Боби Фулър се бе намирал в апартамента им в Маями Бийч, но Бъргър не смяташе да казва това на Джъд.
— Къде бяхте вечерта преди Деня на благодарността? — попита тя.
— Аз ли? — Той за малко да се изсмее. — Сега пък да не мислите, че съм направил нещо на нея? Дума да не става! Аз не наранявам хората. Не ми е в стила.
Бъргър си отбеляза, че според Джъд Хана е била „наранена“.
— Зададох ви прост въпрос. Къде бяхте вечерта преди Деня на благодарността, сряда, двайсет и шести ноември?
— Чакайте да помисля. — Кракът му пак подскачаше нагоре-надолу. — Честна дума, не помня.
— Преди три седмици, по празниците около Деня на благодарността, и вие не помните?
— Чакайте малко. Бях в града. На следващия ден отлетях за Ел Ей. Обичам да летя по празници, защото летищата не са претъпкани. Отлетях за Ел Ей сутринта в Деня на благодарността.