— Току-що получихме информация от КИЦ, в която вие сте записан като лице за контакт по една заявка за търсене на данни. Става дума за инцидента на Сентръл Парк Уест.
Това го сепна. Тя му се обаждаше за подозрителния пакет от Сентръл Парк Уест точно в момента, когато той пътуваше натам, за да вземе Скарпета.
— Добре — каза Марино. — Открихте ли нещо?
— Компютрите намериха съвпадение в една от нашите бази данни.
Надяваше се да е тази с татуировките. Нямаше търпение да чуе кой е този лайнар с шапка на „ФедЕкс“, който бе оставил подозрителния пакет за докторката.
— Можем да се видим в офиса ни по-късно тази сутрин и да поговорим за това — каза Лание.
— По-късно ли? Казвате, че сте открили съвпадение, но работата може да почака?
— Ще се наложи да почака, докато полицейското управление приключи с обработката на предмета. — Имаше предвид пакета. Той бе заключен в изолационна кутия на Родмънс Нек и все още никой не знаеше какво съдържа. — Не сме сигурни дали на Сентръл Парк Уест има извършено престъпление — допълни тя.
— Това значи ли, че може да има извършено престъпление другаде?
— Ще поговорим, като се видим.
— Тогава защо ми звъните сега, като че ли е нещо спешно? — Много се подразни, че ФБР бързаха да му се обадят веднага, а после не искаха да му кажат подробностите и го караха да чака, докато им е удобно да свикат шибана среща.
— Предполагах, че сте на работа, тъй като току-що получихме информацията — обясни Лание. — Видях времето, отбелязано на търсенето. Изглежда, карате нощна смяна.
Проклетата потайност на Бюрото, помисли си той ядосано. Нямаше никакво значение дали Марино кара нощна. Тук ставаше дума за самата Лание. Щом се обаждаше от този номер, явно бе в офиса, което означаваше, че има нещо достатъчно важно, за да я накара да отиде на работа по това време. Ставаше нещо голямо. В момента бе започнала да му обяснява, че тя щяла да реши кой друг да присъства на срещата — или в превод, Марино щеше да е в пълно неведение, докато не пристигне там, където и по дяволите да беше това. Голямо значение щеше да има какво ще установят сапьорите за пакета на докторката.
— А какво е вашето положение в Бюрото? — реши да попита Марино, след като тя го разиграваше и му казваше какво да прави.
— В момента работя за Специализирания отряд за борба с банковите обири. И съм главен координатор на Националния център за анализ на насилствени престъпления — отговори тя.
Отряда за борба с банковите обири бе най-старият специализиран отряд в Съединените щати и имаше широка дейност. Състоеше се от полицейски следователи и агенти на ФБР, които се занимаваха с всичко — от банкови обири, отвличания и преследвачи до престъпления в международни води, като например сексуално насилие на туристически кораби или пиратство. Марино не бе особено изненадан, че Отрядът за ББО е замесен в случай, от който се интересуват федералните, но пък Националният център за анализ на насилствени престъпления? С други думи, координатор на Отдела по поведенчески анализ. С други думи, Куантико. Мама му стара, Марино не очакваше това. Специален агент Марти Лание беше онова, което той все още наричаше профайлър, какъвто бе някога и Бентън. Сега Марино разбираше малко по-добре защо е толкова потайна по телефона. ФБР бе напипало нещо сериозно.
— Намеквате, че Куантико се интересува от произшествието на Сентръл Парк Уест, така ли? — изпробва късмета си той.
— Ще се видим по-късно днес — отвърна тя и затвори.
Марино бе само на няколко минути път от сградата на Скарпета, някъде около четирийсети номер на Осмо авеню, в сърцето на Таймс Скуеър. Осветените билбордове, винилните транспаранти, табелите и ярките многоцветни информационни екрани му напомняха за КИЦ. Минаваха таксита, но по улиците нямаше много народ и Марино се зачуди какво ли ще донесе денят. Дали хората наистина щяха да се паникьосат и да не ползват таксита заради Карли Криспин и нейните разкрития? Сериозно се съмняваше. Това беше Ню Йорк. Най-голямата паника, която бе виждал тук, не бе дори тази на 11-и септември, а икономическият ужас. Същото, което гледаше от месеци: тероризмът на Уолстрийт, катастрофалните икономически загуби и постоянният страх, че нещата ще стават още по-зле. Липсата на пукната пара в джоба може да те довърши много по-лесно от някакъв си сериен убиец, който уж обикалял града с жълто такси. Ако си разорен, не би могъл да си позволиш шибано такси и много повече трябва да се тревожиш да не останеш на улицата, отколкото да не те фраснат, докато тичаш.