Извади блекбърито си от калъфа. Налагаше му се да въведе паролата и това напомни на Скарпета за бъркотията, която бе причинила, и за печалната истина, че сега изобщо нямаше да стои тук, ако Луси не бе направила нещо ужасно. Племенницата й бе създала сървър и бе купила новите високотехнологични смартфони с подмолна цел. Беше използвала и мамила всички. Скарпета съжаляваше Бъргър. Съжаляваше и себе си — и всички. Марино набра номера от визитната картичка, която нощният администратор му бе дал само преди минути. Докато го правеше, двамата със Скарпета се отдалечиха съм асансьора. Предполагаха, че Карли е в стаята си и е будна, и не искаха да чуе какво говорят.
— Да, ще се наложи да се качите тук — каза Марино по телефона. — Не. А аз чуках достатъчно силно, за да събудя и мъртвите. — След известна пауза добави: — Може би, но телевизорът работи. Наистина. Радвам се да го чуя. — Затвори и каза на Скарпета: — Явно са имали проблем със звука на телевизора, бил много силен и някои гости се оплаквали.
— Това ми се струва малко необичайно.
— Да не би Карли да е с увреден слух?
— Поне аз не знам такова нещо. Не ми се вярва.
Стигнаха до другия край на коридора, до асансьора, и Марино бутна една врата, над която имаше светещ надпис „Изход“.
— Изглежда, ако искаш да напуснеш хотела, без да минаваш през фоайето, можеш да използваш стълбите. Но ако се връщаш, ще ти се наложи да ползваш асансьора — каза той, докато се взираше надолу към редиците бетонни стъпала, придържайки вратата отворена. — Няма начин да влезеш тук откъм улицата, по очевидни причини за сигурност.
— Мислиш, че Карли е дошла тук късно снощи, а после се е измъкнала по стълбището, защото не е искала никой да я види? — Скарпета се чудеше каква би могла да е причината. Карли с нейните високи токчета и тесни поли не й приличаше на човек, който би ползвал стълбите или би се напрягал физически, ако може да го избегне. — Тя не е пазила в тайна факта, че е отседнала тук — изтъкна Скарпета. — Това също ми се вижда любопитно. Ако знаеш, че е тук, или просто подозираш като мен, достатъчно е само да позвъниш и да помолиш да те свържат със стаята й. Повечето известни хора не се регистрират, за да не ги безпокоят. Особено пък този хотел е свикнал да приема знаменитости. Още от двайсетте години той е популярно свърталище за богатите и известните.
— Кой например? — Той остави сандъчето си на килима.
Тя каза, че не може да си спомни на прима виста, освен че Тенеси Уилямс е умрял в хотел „Елизиум“ през 1983-та, задушил се с капачка на шишенце за лекарства.
— Естествено, че ще знаеш кой е умрял тук — каза Марино. — Карли обаче не е чак толкова известна и аз лично не бих я включил в списъка „Гости, които са спали или умрели тук“. Тя не е Даян Сойър или Ана Никол Смит и дори се съмнявам, че много хора я разпознават на улицата. Трябва да реша кой е най-добрият начин да свършим работата.
Той се замисли, облегнат на стената. Все още носеше същите дрехи, с които Скарпета го бе видяла преди около шест часа. Лицето му бе покрито с набола четина.
— Бъргър каза, че заповедта за обиск ще пристигне за по-малко от два часа. — Марино хвърли поглед на часовника си. — Това беше почти преди час, когато говорих с нея. Значи след може би още един ще се появи Луси със заповедта в ръка. Само че аз нямам намерение да чакам толкова. Влизаме. Ще намерим блекбърито ти и ще го вземем, пък и кой знае какво още има вътре. — Той впери поглед по тихия коридор. — Изброих нужните факти в декларацията — всичко, което ми дойде на ума, че и нещо отгоре. Информационни носители, електронни устройства, всякакви хард дискове, флашки, документи, имейли, телефонни номера, с мисълта, че Карли може да е разпечатала информацията от блекбърито ти или да я е прехвърлила на компютър. Най-много ми харесва да надхитрям хитреците. И се радвам, че Бъргър се сети за Луси. Ако аз не намеря нещо, тя със сигурност ще намери.
Не Бъргър се бе сетила за Луси, а Скарпета. Освен това в момента я интересуваше не толкова помощта на племенницата й, колкото това да я види. Двете трябваше да поговорят. Въпросът бе наистина неотложен. След като Скарпета бе пратила на Бъргър имейла, в който й предлагаше да добави към заповедта абзац, даващ законно право на един цивилен да помага в претърсването на стаята на Карли, бе разговаряла с Бентън. Приседна до него и го събуди с докосване по рамото. Обясни му, че отива да работи по един случай с Марино, че вероятно ще бъде с него през по-голямата част от сутринта и че трябва да се погрижи за един много важен личен въпрос. Най-добре Бентън да не идва с тях, каза тя още преди той да го предложи, а после джиесемът му иззвъня. Обаждаха се от ФБР.