В дъното на тоалетната масичка имаше една-единствена четка за зъби и почти използвана тубичка с паста „Сенсодин“, почистващ комплект, клечка за уши.
Сребристо зарядно на „Сименс“, което бе отворено и вътре имаше две слушалки от слухов апарат с телесен цвят, за слагане в ухото. Това, което Скарпета не виждаше, бе дистанционно, така че тя се върна в стаята, като внимаваше да не докосва нищо, устоявайки на изкушението да отвори шкафа или чекмеджетата.
— Тук е живял човек с умерена до силна загуба на слух — каза тя, докато Марино сваляше отпечатъците от блекбърито. — Има слухов апарат последен модел с потискане на фоновия шум, устройство за блокиране на обратната връзка, блутут. Можеш да го свържеш към джиесема си. Някъде трябва да има дистанционно. — Тя обикаляше наоколо, но все още не виждаше такова. — За настройване силата на звука, проверка на нивото на батерията и тем подобни. Хората обикновено ги държат в джоба или чантичката си. Може да е у него, но той не носи слуховия си апарат. Което няма смисъл, или може би трябва да кажа не вещае нищо добро.
— Намерих два хубави — каза Марино, докато приглаждаше лентата върху бялото картонче. — Нямам представа за какво говориш. Кой носи слухов апарат?
— Мъжът, който си е обръснал главата и брадата в банята — каза тя, отвори външната врата и излезе пак в коридора, където администраторът Къртис чакаше изнервен.
— Не искам да задавам неуместни въпроси, но не разбирам какво става — каза той.
— Нека ви питам няколко неща — отвърна Скарпета. — Казахте, че сте застъпили на смяна в полунощ?
— Точно така, работя от полунощ до осем сутринта — каза Къртис. — Не съм я виждал, откакто дойдох. Не мога да твърдя, че изобщо съм я виждал, както ви обясних преди няколко минути. Госпожица Криспин се регистрира в хотела през октомври, вероятно е искала да има квартира в града заради шоуто. Не че ми влиза в работата какви са й причините, но така ми казаха. Истината е, че самата тя рядко използва стаята, а приятелят й не обича да го безпокоят.
Това бе нова информация, точно каквото Скарпета търсеше.
— Знаете ли името на приятеля й или къде би могъл да се намира?
— Страхувам се, че не. Никога не съм го виждал заради часовете, в които работя.
— Възрастен мъж със сива коса и брада?
— Никога не съм го виждал и не знам как изглежда. Но ми казаха, че бил редовен гост в шоуто й. Не му знам името и не мога да ви кажа нищо повече за него, освен че обича усамотението. Не би трябвало да говоря така, но е малко странен. Никога не говори с никого. Излиза да си купи храна и си я носи в стаята, оставя торби с боклук пред вратата. Не използва румсървиса, нито телефоните, нито пък иска да му чистят. В стаята никого ли няма? — Той все надзърташе през пролуката на вратата.
— Доктор Ейджи — каза Скарпета. — Съдебният психиатър Уорнър Ейджи. Често гостува в шоуто на Карли Криспин.
— Не го гледам.
— Той е единственият редовен гост, за когото се сещам, който е почти глух и има сива коса и брада.
— Не знам. Знам само онова, което ви казах. Тук отсядат доста известни хора. Не си пъхаме носа в работата им. Единственият ни проблем с мъжа в тази стая беше шумът. Ето например снощи някои от другите гости се оплакаха пак от телевизора му. Знам го, защото колегите ми бяха оставили бележки, че няколко от гостите са се обаждали на рецепцията по-рано вечерта и са се оплаквали.
— Колко рано? — попита Скарпета.
— Около осем и половина, девет без четвърт.
По това време тя беше в Си Ен Ен, а също и Карли. Уорнър Ейджи бе седял в хотелската стая с надут телевизор и другите гости се бяха оплаквали. Преди малко, когато Скарпета и Марино влязоха, телевизорът още работеше, пуснат на Си Ен Ен, но звукът бе намален. Тя си представи как Ейджи седи на разхвърляното легло и гледа „Докладът на Криспин“. Щом никой не се бе оплакал след осем и половина или девет без четвърт, а телевизорът бе включен, значи той трябваше да е намалил звука. Трябваше да си е сложил слуховия апарат. А какво е станало после? Свалил го е и го е оставил в апартамента, след като си е избръснал брадата и главата?
— Ако някой се обади и пита за Карли Криспин, вие няма как да знаете дали тя е тук — каза Скарпета на Къртис. — Знаете само, че е гостенка, регистрирана под собственото си име — това, което излиза на компютъра, когато човекът на рецепцията реши да провери. Тя има апартамент на свое име, но в него е отседнал неин приятел — по всичко личи, доктор Ейджи. Искам да се уверя дали съм разбрала правилно.