— Точно така. Ако приемем, че сте права кой е приятелят й.
— Кой плаща сметката за стаята?
— Наистина не бива да…
— Мъжът, който е живял в тази стая, доктор Ейджи, не е вътре. Безпокоя се за него — каза Скарпета. — Силно съм разтревожена, по редица причини. Никаква представа ли нямате къде може да е? Той е с увреден слух, а слуховият му апарат, изглежда, не е у него.
— Не. Не съм го виждал да излиза. Много обезпокоително. Предполагам, че това обяснява навика му да пуска телевизора толкова силно от време на време.
— Може да е слязъл по стълбите.
Администраторът погледна по коридора към светещия в края му червен надпис „Изход“.
— Това е много смущаващо. Какво се надявате да откриете там вътре? — Той пак погледна към стая 412.
Скарпета не смяташе да му дава информация. Когато се появеше Луси със заповедта за обиск, той щеше да получи копие от нея, както и представа какво търсят.
— Ако е излязъл по стълбите, никой не го е видял — продължи тя. — Портиерите не стоят на тротоара късно вечерта, не и когато е толкова студено. Кой плаща сметката? — попита за втори път.
— Ами тя, госпожица Криспин. Снощи около единайсет и четирийсет и пет дошла и спряла на рецепцията. Мен още ме нямаше. Пристигнах няколко минути по-късно.
— Защо ще спира на рецепцията, щом е регистрирана тук от октомври? — попита Скарпета. — Защо не се качи направо в стаята си?
— Хотелът използва магнитни ключ-карти — каза Къртис. — Без съмнение ви се е случвало да не използвате картата си известно време и да откриете, че не работи. Винаги, когато се изработват нови ключове, това се записва в компютъра, включително и датата им на изтичане. Госпожица Криспин е поискала изработка на два нови ключа.
Всичко това бе доста объркващо. Скарпета помоли Къртис да помисли малко върху казаното от него. Щом е имала приятел, отседнал в стаята — доктор Ейджи — Карли не би го оставила с негоден ключ.
— Щом той не е регистриран и не плаща сметката — обясни Скарпета, — не би имал право да поиска изработване на нов ключ, ако старият вече не работи поради изтичане на закодирания в него срок. Предполагам, че също така не би могъл да удължи резервацията, щом тя не е на негово име и не той плаща сметката.
— Така е.
— Тогава можем да си направим извода, че ключът й не е бил изтекъл и не това е причината тя да поиска изработване на два нови — каза Скарпета. — А направила ли е нещо друго, когато е спряла на рецепцията снощи?
— Момент само. Ще видя какво мога да разбера. — Той извади телефона си и се обади на някого. Попита: — Знаем ли дали госпожица Криспин не е можела да влезе в стаята си или просто е спряла на рецепцията за нови ключове? И ако е така, защо? — Заслуша се, после каза: — Разбира се. Да, да, направи го веднага, ако обичаш. Съжалявам, че трябва да го будя. — После зачака.
Обаждаха се на рецепциониста, който бе разговарял с Карли снощи и вероятно сега си беше вкъщи и спеше. Къртис непрекъснато се извиняваше на Скарпета, че я кара да чака. Ставаше все по-нервен, попиваше челото си с кърпичка и начесто си прочистваше гърлото. Откъм стаята се носеше гласът на Марино и тя го чуваше как крачи насам-натам. Говореше с някого по телефона, но Скарпета не можеше да различи думите.
Администраторът каза:
— Да, слушам. — Кимна. — Разбирам. Е, звучи логично. — Пъхна телефона в джоба на туидовото си сако. — Госпожица Криспин влязла и отишла право на рецепцията. Казала, че не била идвала скоро в хотела и се тревожела, че ключът й няма да работи, а приятелят й е с увреден слух. Притеснявала се, че може да не я чуе, ако почука на вратата. Разбирате ли, резервацията й се подновява ежемесечно, а за последен път тя я била подновила на двайсети ноември, което означава, че ключът й ще изтече утре, в събота. Затова трябвало да удължи резервацията, ако има намерение да запази стаята, така че тя я подновила и получила два нови ключа.
— Удължила е резервацията до двайсети януари?
— Ами всъщност удължила я само за уикенда. Казала, че вероятно ще освободи стаята в понеделник, на двайсет и втори — каза Къртис, вперил поглед в полуотворената врата на стая 412.
Скарпета чуваше как Марино снове вътре.
— Той не я е видял да излиза — добави Къртис. — Човекът, който бил на рецепцията, когато пристигнала, я видял да се качва с асансьора, но не я е видял да слиза. Аз пък със сигурност не съм я виждал, както вече казах.