— Бентън? — Тя протегна ръка и стисна здраво неговата. — Марти Лание. Охраната ми каза, че се качвате, и не исках да ви карам да чакате. Идвали сте тук и преди.
Това не беше въпрос. Не би го попитала, ако вече не знаеше отговора, заедно с всичко друго, което би могла да открие за него. Той моментално я определи какъв тип е. Адски умна, хиперактивна, не познава провала. Това, което наричаше ВПД — „в постоянно движение“. Бентън държеше в ръка блекбърито си. Не му пукаше дали Лание го е забелязала. Демонстративно проверяваше съобщенията си. Не му казвайте какво да прави. Той не е шибан посетител!
— Ще бъдем в конферентната зала на КСА — каза тя. — Първо ще вземем кафе.
Щом използваше конферентната зала на командващия специален агент, значи срещата нямаше да включва само тях двамата. Акцентът й беше от Бруклин или от белите предградия на Ню Орлиънс, тези двата трудно се различаваха. Но какъвто и да бе, тя полагаше усилия да го изглади.
— Детектив Марино не е тук — каза Бентън, като пъхна блекбърито в джоба си.
— Той не е важен — отвърна тя в движение.
Тази забележка подразни Бентън.
— Разговарях с него по-рано, както знаете, и в светлината на последните събития той ще е най-полезен за всички там, където е. — Тя хвърли поглед към часовника си, черен гумен „Луминокс“, популярен сред военноморските „тюлени“. Вероятно бе членка на водолазния екип, още една жена чудо от Бюрото. — Скоро би трябвало да стигне. — Имаше предвид на Родмънс Нек. — Слънцето изгрява някъде в седем и петнайсет. Не след дълго въпросният пакет трябва да бъде обезвреден и тогава ще разберем какво има вътре и как да действаме.
Бентън не каза нищо. Беше раздразнен. Изпитваше враждебност.
— Или по-скоро „ако“. Ако има причина да действаме. Не знаем със сигурност, че е свързан с нещо друго. — Тя продължаваше да отговаря на незададени въпроси.
Класически агент на ФБР, все едно новаците ги пращаха в някаква школа по бюрократичен език, за да се научат да увъртат. Казвай на хората онова, което искаш да знаят. Няма значение какво трябва да знаят. Подвеждай ги, заобикаляй въпроса или пък, най-често, не им казвай нищо.
— На този етап е трудно да се каже кое с какво има връзка — добави тя.
Бентън имаше чувството, че над него се е спуснал някакъв стъклен похлупак. Нямаше смисъл да коментира. Тя нямаше да го чуе. Гласът му изобщо нямаше да достигне до нея. Можеше да се окаже и че няма глас.
— Първия път му се обадих, защото бе посочен като лице за контакт в една заявка за търсене на данни, пратена ни от КИЦ — говореше тя. — Татуировка на човека, който е доставил пакета във вашата сграда. Това ви го обясних по време на краткия ни телефонен разговор, Бентън, и осъзнавам, че не знаете нищо друго. Извинявам се, но трябва да ви уверя, че не бихме ви повикали в този ранен час, ако въпросът не бе извънредно спешен.
Вървяха по дълъг коридор покрай редица стаи за разпити — всяка гола, с маса и два стола и стоманена релса за белезници, всичко в бежово и синьо, което Бентън наричаше „федерално синьо“. Синьо като фона на всяка снимка на директор, която бе виждал. Синьо като роклите на Джанет Рино. Синьо като вратовръзките на Джордж У. Буш. Синьо като хората, които лъжат до посиняване. Републиканско синьо. Във ФБР имаше страшно много сини републиканци. ФБР винаги бе било консервативна организация. Нищо чудно, че изпъдиха Луси, уволниха я. Бентън беше безпартиен. Вече не беше никакъв.
— Имате ли някакви въпроси, преди да се присъединим към другите? — Лание спря пред бежова метална врата. Въведе кода на електронното табло и ключалката изщрака.
— Доколкото разбрах — рече Бентън, — очаквате от мен да обясня на детектив Марино защо сте му казали, че трябва да е тук, и как така сме се събрали за тази ваша среща, без той да знае нищо. — Гневът клокочеше в него.
— Вие с Питър Роко Марино се познавате отдавна.
Прозвуча му странно някой да нарича Марино с пълното му име. Лание отново крачеше енергично напред. Още един коридор, този път по-дълъг. Гневът на Бентън вече почваше да изкипява.
— Работили сте заедно по много случаи през деветдесетте, когато сте били началник на ОПН. Който сега е ОПА — каза тя. — А после кариерата ви е била прекъсната. Предполагам, че знаете новината. — Продължаваше да върви, без да го поглежда. — За Уорнър Ейджи. Не го познавах, никога не съм го срещала. Макар че от известно време представлява интерес за нас.