Марино размишляваше, че ако Доди Ходж е имала връзка с Уорнър Ейджи, който явно имаше връзка с Карли Криспин, в чието шоу Ейджи бе гостувал многократно тази есен, и Доди се бе обадила снощи, може би и тримата бяха свързани. Шантава работа. Как биха могли да са свързани Ейджи, Доди и Карли, и защо? Това приличаше на онази мрежа от разклонения върху видеостената в КИЦ. Търсиш едно име и откриваш още петдесет, свързани с него. Също като обърканите диаграми, които бе чертал върху черната дъска в часа по английски, когато го караха да прави анализ на съставните изречения.
— Веднъж преди няколко месеца — продължи Лобо — телефонът ми звъни. Поглеждам номера на обаждащия се и виждам, че е шибаната централа на Белия дом. Викам си: „Какво става, по дяволите?“. Отговарям, а отсреща десетгодишната ми дъщеря се опитва да си преправи гласа и казва: „Моля, изчакайте да ви свържем с президента“. Не ми беше забавно. Това е телефонът, който ползвам за работа, и сърцето ми сякаш спря, сериозно.
Марино се запита следното: ако имаше едно име, което да обединява всички разклонения, кое щеше да е то?
— Оказа се, че някакъв неин приятел, единайсетгодишно момче, й дал „заблуждаващата карта“, както и самата идея — каза Лобо. — Влизаш в интернет и номера на Белия дом го има там. Шибана работа! Имам чувството, че всеки път, когато открием начин да спрем тези гадости, се появява нещо ново, което обезсмисля усилията ни.
Хана Стар, реши Марино. Само дето му се струваше, че единственото общо между всички е докторката, и това го притесняваше. Ето защо сега крачеше през взривната площадка в мразовитото утро. Вдигна яката на палтото си. Ушите му бяха толкова ледени, че имаше чувството, че ще окапят.
— Ако си купиш „заблуждаваща карта“, май можеш да бъдеш проследен чрез обслужващата фирма — каза той на Лобо.
Ан Дройдън вървеше към бялата метална изолационна кутия. Носеше празна кана за мляко. Сложи я под една цистерна и започна да я пълни с вода.
— Ако представиш на обслужващата фирма съдебно разпореждане, може и да ти излезе късметът, но това е само при положение, че имаш заподозрян. Ако нямаш, как по дяволите да разбереш до кого ще те отведе фалшивият номер, особено пък ако той не е използвал собствения си телефон? Това е еба ти кошмарът — каза Лобо. — Значи тази Доди Ходж, ако е умна поне колкото десетгодишно дете, може да е използвала „заблуждаваща карта“, за да ни отклони от следата. Може снощи, когато се е обадила в „Доклада на Криспин“, да е нагласила нещата така, че да изглежда, че е в хотел „Елизиум“, докато всъщност е била дявол знае къде. А може би е искала да натопи този Ейджи, за когото ми разправяш. Може да не го е харесвала и да му е извъртяла гаден номер. Но пък, от друга страна, защо си толкова сигурен, че тя е пратила картичката?
— Гласът, който пее, е нейният.
— Кой го казва?
— Бентън. Би трябвало да знае, след като е прекарал толкова време с нея в лудницата.
— Това не означава, че тя е пратила картичката. Трябва да внимаваме с предположенията. Мамка му, какъв студ! И заради нещата, които вършим тук, не мога да нося свестни ръкавици.
Дройдън остави каната на земята до големия черен куфар, който съдържаше дванайсеткалиброви патрони за пушка и частите на унищожителя с ударно задействане, или водното оръдие. Наблизо имаше преносимо сандъче за боеприпаси, няколко големи сака, които вероятно съдържаха още инструменти и екипировка, включително защитен сапьорски костюм и шлем, които Дройдън щеше да сложи, когато е готова да извади пакета от изолационната кутия. Клекна до отворения куфар и извади черна пластмасова тапа, завинтваща се цевна кутия и един патрон. В далечината се чу шум от дизелов двигател — една линейка се появи и паркира на черния път, за да е готова, в случай че нещата не протекат по план.
— Повтарям: не твърдя, че тази Доди е използвала „заблуждаваща карта“ — каза Лобо, докато сваляше чантата от рамото си. — Казвам само, че това, което телефонът показва като номер на обаждащия се, вече пет пари не струва.
— Хич не ми обяснявай — рече Дройдън, докато запушваше единия край на тръбата с тапата. — На моя приятел му спретнаха такъв номер със заблуждаване, някаква тъпачка, срещу която той има ограничителна заповед. Обадила му се, а номерът показвал, че уж звъни майка му.
— Лоша работа — каза Марино.