Най-долното чекмедже запъваше, така че се наложи да промуши пръсти вътре и да се опита да отмести нещо, което приличаше на картон и твърда пластмаса.
— Аз съм истинска и се намирам тук, в една хотелска стая, обитавана за последно от човек, който в момента представлява потрошена развалина в моргата, защото е решил, че не си заслужава да живее повече. Говори с мен, Луси, и ми кажи какво точно не е наред. Кажи ми го на езика на хората от плът и кръв, на езика на чувствата. Мислиш ли, че Джейми вече не те обича?
Чекмеджето излезе. В него бяха натъпкани празни опаковки от тракфони и „заблуждаващи карти“, книжки с инструкции и упътвания, предплатени карти, явно неизползвани, защото лентите с ПИН кода на гърба им не бяха изтрити. Имаше разпечатани инструкции за уеб базирана услуга, позволяваща на хората, които могат да говорят, но имат проблеми със слуха, да четат транскрибираните телефонни разговори в реално време.
— Двете не общувате ли? — Тя продължаваше да пита, а Луси продължаваше да мълчи.
Скарпета разрови бъркотията зарядни и лъскави пластмасови опаковки от временни телефони — бяха поне пет.
— Карате ли се?
Върна се до леглото и затършува из мръсните дрехи върху него, отметна завивките.
— Не правите ли секс?
— Божичко! — тросна се Луси. — Та ти си ми леля!
Скарпета почна да отваря чекмеджетата на нощното шкафче.
— По цял ден пипам голи трупове — каза тя — и правенето на секс с Бентън е начинът, по който обменяме енергия, презареждаме се, сближаваме се, общуваме помежду си и си напомняме, че сме живи. — Статии от научни списания, още разпечатки в чекмеджетата, но нищо друго, никакъв „Тракфон“. — Понякога се караме. Нощес например се карахме.
Коленичи на пода и се наведе да погледне под мебелите.
— Аз съм те къпала и съм се грижила за раните ти, слушала съм нервните ти изблици и съм оправяла кашите ти, или поне съм те измъквала от тях по един или друг начин, а понякога съм плакала сама в стаята си, толкова ме побъркваше — каза Скарпета. — Запознавала съм се с дългата ти поредица партньори и мимолетни флиртове и имам доста добра представа какво точно правиш с тях в леглото, защото всички сме еднакви, имаме едни и същи телесни части и ги използваме по подобен начин. Бих дръзнала да кажа, че съм виждала и чувала неща, които дори ти не можеш да си представиш.
Тя стана. Никъде не се виждаше и следа от „Тракфон“.
— Защо, за бога, ще се срамуваш пред мен? — каза Скарпета. — Аз не съм майка ти. Слава богу, не съм моята ужасна сестра, която на практика се отказа от теб. Иска ми да го бе направила наистина, да те беше дала на мен още от първия ти ден. Аз съм твоя леля. Твоя приятелка. На този етап от живота ни сме колежки. Можеш да говориш с мен. Обичаш ли Джейми?
Ръцете на Луси бяха отпуснати в скута й и тя се взираше в тях.
— Обичаш ли я?
Скарпета започна да изсипва кошчетата и да рови из смачканите хартии.
— Какво правиш? — попита най-сетне Луси.
— Той е имал тракфони, може би цели пет. Вероятно ги е купил, след като се е нанесъл тук преди два месеца. На опаковките има само баркодове, но не и лепенки, които да показват откъде ги е взел. Сигурно ги е използвал в комбинация със „заблуждаващата карта“, за да фалшифицира номера на обаждащия се. Обичаш ли Джейми?
— Колко минути има на тракфоните?
— Всеки се продава с шейсет минути време за разговори, които трябва да се използват в рамките на деветдесет дни.
— Значи, купуваш го от някой павилион на летището, от туристически магазин, от супермаркет, и плащаш в брой. След като използваш шейсетте минути, вместо да купуваш още време за разговори, за което обикновено ти е нужна кредитна карта, хвърляш телефона и си взимаш нов. Преди около месец Джейми престана да иска да оставам при нея за нощта. — Лицето на Луси почервеняваше. — Първо беше един или два пъти в седмицата, после три или четири. Казваше, че е затрупана с работа. Ясно е, че ако не спиш с някого…
— Джейми винаги е била затрупана с работа. Хора като нас винаги са затрупани с работа — рече Скарпета.
Отвори дрешника и забеляза малък сейф в стената. Беше празен, вратичката му зееше широко отворена.
— Толкова по-зле, нали? Точно там е шибаният проблем. — Луси изглеждаше нещастна, очите й бяха пълни с гняв и болка. — Това означава, че за нея нещата са се променили, нали така? Ти все още желаеш Бентън, колкото и да си заета, дори и след двайсет години. Джейми обаче не ме желае, макар да сме изкарали заедно едва година. Така че проблемът не е в шибаната работа.