— Съгласна съм. Трябва да има нещо друго.
Скарпета плъзна пръстите си, покрити със защитни ръкавици, по дрехи, били на мода през осемдесетте и деветдесетте — костюми с жилетка на ситно райе, с двуредни сака с широки ревери и джобни кърпички, бели ризи с френски маншети, които напомняха за карикатурите на гангстерите от времето на шефа на ФБР Дж. Едгар Хувър. На закачалки висяха пет раирани вратовръзки, а на друга закачалка бяха намотани два колана — единият с шев, а другият с крокодилска шарка — които бяха в тон с кафявите и черни официални обувки „Флоршайм“ на пода.
— Когато двете с теб се опитвахме да проследим моето блекбъри — каза Скарпета, — стана съвсем ясно на какво е способен джипиес предавателят ти. Ето защо седим в тази стая. Ами през нощите, когато Джейми не е била с теб и ти си я следила от разстояние? Откри ли някаква полезна информация?
В дъното на дрешника, набутан до стената, имаше голям твърд черен куфар, ожулен и надраскан. На дръжката му още имаше закачени куп квитанции за багаж.
— Не е ходила никъде — каза Луси. — Работеше до късно в офиса и у дома. Освен ако не е излизала без блекбърито си. Но това не означава, че някой не е идвал в апартамента й или че няма връзка с някой в службата.
— Може би си способна да хакнеш фирмата, която доставя охранителните камери за жилищната й сграда, за офиса на окръжния прокурор, за цялата прокуратура. Това ли ще е следващата ти крачка? Или просто ще инсталираш нова камера в кабинета й, в конферентната зала, в апартамента й и така ще я шпионираш. Моля те, не ми казвай, че вече си го направила.
Скарпета с мъка издърпа куфара от дрешника. Беше страшно тежък.
— Божичко, не.
— В случая не става въпрос за Джейми. А за теб. — Скарпета натисна закопчалките и те се отвориха с гръмко изщракване.
Изтрещя изстрел.
Марино и Лобо си свалиха наушниците и излязоха иззад неколкотонната преграда от бетонни блокчета и бронирано стъкло, на около сто метра от Дройдън в нейния сапьорски костюм. Тя се приближи до ямата, където току-що бе прострелян „ФедЕкс“ пакетът на Скарпета, и коленичи да огледа резултатите. Шлемът й се завъртя към Марино и Лобо и тя им показа вдигнат палец. Голата й длан бе мъничка и бледа, заобиколена от тъмнозелената подплата, която правеше тялото й да изглежда два пъти по-едро.
— Също като да отваряш пакет „Кракър Джак“ — каза Марино. — Нямам търпение да видя каква е наградата.
Хем се надяваше, че съдържанието на пакета ще си заслужава всичките усилия, хем се надяваше да не е така. Цялата му кариера представляваше постоянен конфликт, за който той не говореше, дори не искаше да признае пред самия себе си какво чувства. За да може едно разследване да носи удовлетворение, трябва да има истинска опасност или вреда, но пък кой нормален човек би се надявал на такова нещо?
— Какво имаме? — попита Лобо.
Един друг сапьор помагаше на Дройдън да свали защитния костюм. На лицето й бе изписана погнуса, докато си обличаше отново палтото и го закопчаваше.
— Нещо, което смърди. Същата онази гадна миризма. Не е фалшиво устройство, но не прилича на нищо, което съм виждала. Или пък помирисвала — каза тя на Лобо и Марино, докато другият сапьор се зае да прибира костюма. — Три батерии тип AGIO и пиратки, пиротехника. Отгоре е прикрепена поздравителна картичка с нещо като вуду кукла. Миризлива бомба.
Пакетът представляваше каша от разкъсан мокър картон, натрошени стъкла, останките от малка парцалена кукла и нещо като кучешка козина, оградени от мръсните чували с пясък. Записваем гласов модул, малко по-голям от кредитна карта, бе пръснат на няколко парчета, наблизо лежаха смачканите батерии и когато Марино се приближи, усети миризмата, за която говореше Дройдън.
— Мирише като смес от асфалт, развалени яйца и кучешки лайна — каза той. — Какво е, по дяволите?
— Съдържанието на стъклената епруветка. — Дройдън отвори един черен сак и извади оттам пликове за улики, алуминиева кутия, облицована с епоксидна смола, дихателни маски и нитрилни ръкавици. — Не прилича на нищо, което съм помирисвала. Има миризма като на петрол, но не точно. Прилича на катран, сяра и изпражнения.
— И какво се е предполагало да направи? — попита Марино.
— Мисля, че идеята е била да отвориш кутията и да видиш поздравителната картичка със закрепената върху нея кукла. Когато отвориш картичката, тя избухва и епруветката с миризлива течност се пръсва. Източникът на енергия за гласовия модул, тоест батериите, са били свързани с три пиратки, към които е прикрепен професионален пиротехнически взривател. — Тя посочи останките от трите пиратки, съединени с тънка жица.