— Със сигурност не се колебаеш да ме разпитваш за всичко друго, което ти дойде на ума — продължи Луси. — Обаче никога не си ме питала за подробности относно финансите ми и дори не си питала за Чичко Паричко, когато съм го споменавала.
— Може да ме е било страх. — Скарпета се замисли върху тази тъжна възможност. — Затова съм избягвала въпроса, убеждавайки себе си, че не бива да любопитствам.
Потърси в Гугъл „хотел казино «Мотор Сити» и «Гран Пале» в Детройт“. Сред документите имаше квитанции от двата хотела, издадени през последните няколко години, но нищо не доказваше, че Ейджи е отсядал в някой от тях. Какво ще прави там? Ще играе комар? Дали е бил комарджия и са му предоставяли стаи? Как би могъл да си позволи да играе комар? Листче от персонализиран бележник: „От бюрото на Фреди Маестро“, на което с флумастер бе написано нещо като ПИН код, „Градска банка на Детройт“ и адрес. Защо й бе познато името Фреди Маестро? ПИН кодът за банкомат ли беше?
— Ясно — каза Луси. — Можеш да говориш за трупове и секс, но не и за нечие финансово състояние. Можеш да ровиш из джобовете на някой мъртвец, из чекмеджетата му и из личните му документи и квитанции, но не можеш да ми зададеш и най-простичките въпроси за това как си изкарвам прехраната и с кого въртя бизнес. Никога не си ме питала — натърти тя. — Реших, че не искаш да знаеш, защото мислиш, че се занимавам с нещо нелегално. Че крада или мамя правителството. Точно затова оставих нещата така, защото нямах никакво намерение да се оправдавам нито пред теб, нито пред никого.
— Не съм знаела, защото не исках да знам. — Това се дължеше на чувството за несигурност на Скарпета, която бе израсла в бедност. — Защото исках равни условия. — Собствената й неадекватност, защото като дете бе безпомощна, когато семейството й се нуждаеше от пари, а баща й умираше. — А и не мога да се меря с теб, когато става дума за печелене на пари. Доста ме бива да пазя каквото имам, но никога не съм притежавала дарбата на Мидас, нито пък съм правила бизнес заради самия бизнес. Не съм особено добра в това.
— Че защо ти е да се съревноваваш с мен?
— Точно това искам да кажа. Не съм се съревновавала с теб. Не искам, защото не мога. Може би ме е било страх да не загубя уважението ти. А и от къде на къде ще уважаваш моя бизнес нюх? Ако бях гениална бизнес дама, нямаше да отида да уча право и медицина и да изкарам дванайсет години следдипломно обучение, само за да печеля по-малко от посредниците на недвижими имоти или продавачите на коли.
— Ако аз бях толкова гениална бизнес дама, изобщо нямаше да водим този разговор — рече Луси.
Скарпета потърси в Гугъл „Мичиган“. Това бе новият Лас Вегас и там се снимаха доста филми — щатът правеше каквото му е по силите да влее пари в линеещата си икономика. Четирийсет процента данъчни облекчения. И казина. В Мичиган имаше професионална школа за крупиета и сред организациите, които подпомагаха обучението, бяха Съюзът на ветераните и различни синдикати. Ако се връщаш от Ирак или си загубил работата си в „Дженеръл Мотърс“, можеш да станеш крупие на блекджек.
— Преебах се. Руп умря миналия май, Хана наследи всичко и пое пълен контрол над делата му. Завършила е Уортън, магистър по бизнес администрация, и не казвам, че не е умна — рече Луси.
— Поела е финансовия ти пакет?
— Опита се.
Напоследък хората бяха принудени да оцеляват както могат. Бизнесът с човешките пороци и развлеченията вървеше добре. Киното, хранителната промишленост, производството на напитки. Особено на алкохол. Когато хората се чувстват зле, упорито търсят начин да се почувстват добре. Какво общо имаше това с Уорнър Ейджи? В какво се бе забъркал той? Скарпета си помисли за ключодържателя със зарчета на Тони Дериън, за „Хай Ролър Лейнс“, който приличаше на Вегас, по думите на Бонел. Госпожа Дериън бе казала, че Тони се надявала някой ден да стигне до Париж или Монте Карло, а баща й, възпитаникът на МТИ Лорънс Дериън, бе комарджия, който може би имаше връзки с организираната престъпност, според Марино. Фреди Маестро, спомни си Скарпета. Така се казваше собственикът на „Хай Ролър Лейнс“. Той притежаваше игрални зали и друг бизнес в Детройт, Луизиана, Южна Флорида и не знам си още къде. На практика бе шеф на Тони Дериън. Може би познаваше баща й.