— Ти получаваш ли всичко това? — Джейми Бъргър наклони лаптопа си, така че Бентън да може да види какво гледа тя: още един току-що пратен имейл.
Той кимна. Знаеше. Отваряше съобщенията веднага щом пристигнат на неговото блекбъри — същите съобщения, които Луси и Марино пращаха на Бъргър, така че четиримата комуникираха почти в реално време. В пакета имало истинска бомба и гласовият модул, изваден от него, бил от същия тип като онзи, използван в пеещата картичка на Доди. Само дето Бентън вече не вярваше, че картичката е от Доди. Тя бе направила записа, а може би беше написала и адреса върху бланката, но Бентън се съмняваше, че враждебната коледна песничка е нейна идея. Тя не бе организаторът, подготвил сценария за всичко станало досега, включително и обаждането й до Си Ен Ен, чиято цел бе да разстрои Бентън, да му отправи предупреждение преди падането на следващата бомба. Буквално.
Доди живееше за драмата, но това не бе нейната драма, не бе нейното шоу, не бе дори нейният стил. Бентън знаеше чий е, беше сигурен, че знае. Трябваше да го разбере по-рано, само че не внимаваше. Бе престанал да внимава, защото му се искаше да вярва, че няма нужда. Изглеждаше невероятно, че просто е забравил, но така си беше. Бе забравил да си отваря очите и ето че чудовището се бе върнало, този път в различна форма, но личният му почерк се долавяше ясно като зловоние. Садизъм. Неизбежно трябваше да има садизъм, и започнеше ли веднъж, нямаше да спре. Играй си с мишката и я измъчвай, накарай я да капне от умора, преди да я убиеш. Доди не бе достатъчно изобретателна, не бе достатъчно опитна, не бе достатъчно побъркана или гениална, за да измисли сама такъв грандиозен и заплетен план. Само че имаше хистрионно гранично разстройство и затова с охота бе приела ролята.
По някое време Доди Ходж се бе сдушила с организираната престъпност. Също и Уорнър Ейджи, който, изглежда, бе виновникът за неетичните изследователски проекти, свързани с международната хазартна индустрия, с казината в САЩ и в чужбина, особено във Франция. Бентън вярваше, че Ейджи и Доди са пионки на фамилията Шандон, че са се забъркали с най-лошия й член, маниакално жестокия оцелял син Жан-Батист, който бе оставил ДНК-то си на задната седалка на черен мерцедес от 1991-ва година, използван при банков обир в Маями миналия месец. Не се знаеше какво е правил в колата. Може би ги е придружил заради тръпката, а може би бе нещо толкова тривиално като да е пътувал по някаква причина в откраднатия мерцедес, преди той да бъде използван като кола за бягство. Жан-Батист със сигурност би трябвало да знае, че ДНК-то му е в базата данни на ОСИД. Той беше осъден убиец и беглец. Ставаше небрежен, манията му го завладяваше. Ако се съдеше по миналото му, може би злоупотребяваше с алкохол и наркотици.
Три дни след удара в Маями бе имало още един, последния от известните деветнайсет, този път в Детройт. Той случайно се бе състоял в същия ден, когато Доди бе арестувана в града за кражба от магазин и нарушаване на обществения ред, защото устроила сцена, след като натъпкала три ДВД-та на Хап Джъд в панталоните си. Тя беше неконтролируема. С човек като нея бе само въпрос на време да се случи нещо, тя да не изтрае и да извърти някой номер, както бе станало в кафе-книжарницата на Бети. Това беше неприятно произшествие в лош момент и някои хора е трябвало да решат какво да правят с нея, преди да ги е изложила на по-голям риск, отколкото могат да си позволят. Намерили са й адвокат в Детройт, Себастиан Лафурш, родом от Батън Руж, Луизиана, където Шандон някога имаха много сериозни връзки.
Лафурш бе предложил Доди да бъде прегледана от Уорнър Ейджи. Причината не беше новопридобитата слава на Ейджи, а връзките му, макар и периферни, с организираната престъпност, с мрежата на Шандон. Това бе все едно да предадеш гангстер в ръцете на надзирател, купен от мафията. Но планът не беше сработил. Окръжният прокурор и „Маклийн“ не бяха съгласни. Мрежата бе трябвало да премисли, да състави нов план и да се възползва от тази възможност за злодеяния и хаос. Доди отива при Бентън и това дава сигнал за следващото действие: врагът е проникнал в лагера на мишената, в лагера на Бентън, може би косвено и в лагера на Скарпета. Доди е влязла в болницата и е дишала във врата на Бентън, играла си е с него и го е измъчвала, а в средновековния дом на Шандон смехът е ехтял чак до покривните греди.
Бентън погледна над масата към Марти Лание и каза: