— Тази ваша нова компютърна система може ли да свързва данните като КИЦ? Да ни даде нещо като дърво от решения, за да можем да видим условните вероятности, да си визуализираме това, за което говорим? Защото мисля, че така по-лесно ще си изясним нещата. Корените са дълбоки, а клоните са гъсти и стигат доста надалеч. Налага се да разберем максимално ясно кое е важно и кое не. Ето например банковият обир през август в Бронкс. Онази петъчна сутрин в десет и двайсет, когато са нападнали „Американ Юниън“. — Той гледаше бележките. — Няма и час по-късно Доди Ходж е получила призовка за Транспортния съд в един транзитен автобус на кръстовището на Южния булевард и Източна 149-а улица. С други думи, намирала се е в същия район, на няколко пресечки от обраната банка. Била е развълнувана, въодушевена, вдигнала е скандал.
— Не знам нищо за никаква призовка — каза детективът от нюйоркската полиция Джим О’Дел. Беше на трийсет и няколко, с оредяваща рижа коса и малко коремче.
Седеше до партньора си от Специализирания отряд за борба с байковите обири, специалния агент на ФБР Анди Стокман, четирийсетинагодишен, с буйна черна коса и без коремче.
— Излезе при едно ровене за данни, докато търсехме всичко, свързано с „ФедЕкс“ — каза Бентън на О’Дел. — Някакъв полицай се обърнал към Доди, защото създавала безредици в един автобус, и тя му казала да се прати по дяволите с „ФедЕкс“, с експресна доставка. КИЦ направи тази връзка.
— Странен израз. Не съм го чувал — каза Стокман.
— Тя обича да ползва „ФедЕкс“. Винаги бърза и иска да получи резултатите от своите драми на мига — каза нетърпеливо Бентън, защото клишетата и хиперболите на Доди не бяха важни, а самата мисъл за нея го дразнеше неимоверно. — Важното е, че тук имаме шаблон, който ще видите да се повтаря многократно с напредване на дискусията. Импулсивност. Лидер, мафиотски бос, който е вманиачен, импулсивен и движен от вътрешни сили, които не може да контролира, а и хората около него не са кой знае колко по-добри. Невинаги противоположностите се привличат. Понякога се привличат подобията.
— Като краставите магарета — отбеляза Лание.
— Жан-Батист и неговите магарета — каза Бентън. — Точно така.
— Трябва ни видеостена като тяхната — каза О’Дел на Бъргър, сякаш тя можеше да направи нещо по въпроса.
— Пожелавам ти успех. — Стокман посегна към кафето си. — Тук си плащаме даже за минералната вода.
— Би било полезно да виждаме връзките — съгласи се Бъргър.
— Не можеш да проумееш всичко, преди да ги видиш — каза Бентън. — Особено пък в сложен случай като този. Защото престъпленията всъщност не са започнали последния юни. Започнали са още преди 11-и септември, или поне моето участие в тях. Не говоря конкретно за банковите обири, а за фамилията Шандон, за огромната престъпна мрежа, която притежаваха някога.
— Какво искаш да кажеш с това „някога“? — рече О’Дел. — На мен ми изглежда, че са си живи и в чудесна форма, ако всичко, което чувам, е истина.
— Не са каквито бяха преди. Не би могъл да го разбереш. Достатъчно е да кажа, че сега е различно — каза Бентън. — Черната овца пое фамилния бизнес и в момента го закопава, или пък го хвърля в пропастта.
— Това ми звучи като ставащото в Белия дом през последните осем години — подхвърли шеговито О’Дел.
— Шандон в момента съвсем не е онази престъпна фамилия, която беше някога. — Тази сутрин Бентън нямаше чувство за хумор. — Тя е деорганизирана, върви към пълен хаос и Жан-Батист седи зад кормилото. Неговата история може да свърши само по един начин, независимо колко пъти я разказва или колко различни роли играе. Той може да запази концентрация за кратко време и може би го е направил, но натрапчивите му, обсебващи мисли са останали, защото те никога не изчезват. Не и при него, във всеки случай, и крайният изход е предвидим. Натрапчивите мисли го надвиват. Той се отклонява леко от пътя. После се отклонява много. А накрая отцепва направо през полето. Разрушителната му способност не знае граници. Обаче винаги завършва със смърт. Някой умира. А после умират много хора.
— Сигурно можем да направим модел за предвиждане и да го изобразим на стената — каза Лание на О’Дел и Стокман.
— Ще ми трябва малко време. — Стокман затрака по клавишите на лаптопа си. — Не само банковите обири, а всичко, така ли? — Той хвърли поглед към Лание.
— Тук не говорим само за банкови обири — каза тя с известно нетърпение. — Мисля, че това се опитва да подчертае Бентън и това е целта на настоящата среща. Банковите обири са дребна работа. Върхът на айсберга. Или, ако се придържаме към духа на празниците, ангелчето на върха на коледната елха. А аз искам цялата елха.