— Може би го е правил под патронажа на богат французин, за който предполагаме, че се казва Льокок — продължи Бентън и това име също изникна на екрана. — Някой — може би този мосю Льокок — е плащал на Ейджи в брой. Може би и Фреди Маестро му е плащал. Така че Льокок и Маестро може да са свързани и това би ни дало връзка между Детройт и Франция.
— Не знаем кой е Льокок и дали съществува в действителност — каза Лание на Бентън.
— Съществува. Но не знаем кой е.
— Мислите, че този Льокок е Човекът вълк? — попита О’Дел Бентън.
— Да не го наричаме така. Жан-Батист Шандон не е стереотип. Не е мит. Той е човек, който в настоящия момент може да изглежда напълно нормално. Възможно е да има множество псевдоними. Всъщност би трябвало да има.
— Той с френски акцент ли говори? — Стокман работеше на лаптопа си: добавяше нови разклонения към дървото на стената.
— Може да говори с най-различни акценти или изобщо без акцент — каза Бентън. — Освен френския владее свободно италиански, испански, португалски, немски и английски. Може вече да е научил и други езици. Не знам.
— Защо Карли Криспин? — попита Стокман, докато работеше по графиката. — И защо е плащала за стаята на Ейджи? Или някой друг е плащал през нея?
— Може би е някакво дребно пране на пари. — Лание си водеше бележки. — Това се случва често, макар и в сравнително малки размери. Хората плащат в брой. Хората плащат на други хора, които да платят на трети хора. Без кредитни карти или банкови преводи, или чекове, които оставят документална следа. Поне не при дела със съмнителна законност.
— Карли е смятала да го изрита от стаята този уикенд. — Бъргър срещна погледа на Бентън. Очите й бяха непроницаеми като камък. — Защо?
— Мога да предложа една теория — отговори Бентън. — Ейджи е пратил по имейла на Карли информация, която уж получил от свидетел, но ние знаем, че е била фалшива. Той сам се е представил за Харви Фоли, използвайки интернет услуга за транскрибиране на говор. Луси откри въпросния текст, заедно с много други, на компютъра му. Сега на продуцентите на „Докладът на Криспин“ им пари под краката заради онова, което тя съобщи в ефир снощи: че косми на Хана Стар са били открити в жълто такси. Подробност, изфабрикувана от Ейджи във фалшив телефонен разговор, на която Карли се е вързала. Или пък й е изнасяло да се върже. Както и да е, тя не е искала да си създава повече неприятности с новинарската мрежа от тези, които вече имала.
— Затова го уволнява — каза Лание.
— А защо да не го уволни? Знаела е, че и нея скоро ще я уволнят. Нямало да се нуждае повече от Ейджи, независимо кой е плащал за стаята му. Може да има намесен и личен елемент — каза Бентън. — Не знаем какво е казала Карли на Ейджи, когато му се е обадила от Си Ен Ен към единайсет часа снощи. Изглежда, това е бил последният му телефонен разговор.
— Трябва да говорим с Карли Криспин — каза Стокман. — Жалко, че Ейджи е мъртъв. Струва ми се, че той може да е ключът към всичко.
— Постъпил е адски глупаво — каза О’Дел. — Той беше съдебен психиатър. Би трябвало да е по-наясно с нещата. Този Харви Фоли щеше да отрече, че е говорил с него.
— И наистина отрече — каза Бъргър. — Говорих с детектив Бонел, докато чаках кафето. Тя се е свързала с него след шоуто снощи. Фоли признава, че е пратил имейл на Ейджи, но твърди, че никога не е говорил с него и никога не е казвал нищо за открита коса на Хана.
— Телефонната му разпечатка би трябвало да покаже дали са говорили… — започна О’Дел.
— Разговорът е воден от тракфон, а той липсва — прекъсна го Бентън. — Ейджи е имал чекмедже, пълно с празни кутии от тракфони. Аз лично съм убеден, че разговорът с Фоли е бил фалшив, и Луси е на същото мнение. Но се съмнявам, че Ейджи го е направил със съзнателната цел да го уволнят.
— Може би е била несъзнателна — предположи Лание.
— И аз така мисля. — Бентън смяташе, че Ейджи е бил готов да се самоунищожи. — Сериозно се съмнявам, че снощи за първи път му е минала мисълта за самоубийство. Апартаментът му във Вашингтон скоро ще бъде поставен под възбрана. Кредитните му карти са изтекли. Той разчита на други да го снабдяват с пари в брой. Той е само един паразит и единственото, което го чака в бъдеще, са собствените му недъзи и демони. Освен това, изглежда, се е забъркал в нещо, което не е залък за неговата уста. Вероятно е знаел, че ще го хванат.
— Още един, който би бил лош избор за служител — каза Лание на всички, макар че гледаше само Бентън.