— Стори ми се силно разстроен. — Бъргър не говореше на никого конкретно. Продължаваше да се обръща към всички около масата, все едно са съдебни заседатели. — Беше ужасно притеснен, стресиран, когато разговарях с него в дома им. Убеден е, че Хана е станала жертва на престъпление, твърди, че никога не би избягала и не би го оставила. Бях склонна да приема тази възможност много на сериозно, докато Луси не откри финансовата информация, която вече всички знаете.
— Да се върнем към вечерта на изчезването на Хана — каза О’Дел. — Как Боби е разбрал, че е изчезнала?
— Потърсил я по телефона и това е отразено в разпечатката, която ни предостави — каза Бъргър. — На следващия ден, Деня на благодарността, Хана трябвало да се качи на частен самолет за Маями, където да прекарат заедно дългия уикенд, а оттам да замине за Сейнт Бартс.
— Сама ли? — попита Стокман. — Или и двамата?
— Отивала е в Сейнт Бартс сама — отговори Бъргър.
— Значи може би е смятала да духне от страната — обади се Лание.
— И аз се чудех за същото — каза Бъргър. — Но ако го е направила, не е използвала частния си самолет „Гълфстрийм“. Изобщо не се е появила на летището в Уайт Плейнс.
— Това Боби ли ти го каза? — попита Бентън. — И знаем ли дали е вярно?
— Той го каза, а разполагаме и със списъка на пътниците за въпросния полет. Тя не се е появила на летището. Не се е качила на самолета, а Боби не е бил в списъка на пътниците за полета до Сейнт Бартс — отвърна Бъргър. — Освен това не е вдигала и телефона си. Чистачката им в Ню Йорк…
— Която се казва? — попита Лание.
— Настя. — Тя го повтори по букви и името се появи на стената. — Живее в къщата и според нея Хана не се е прибрала след вечерята в Гринич Вилидж на двайсет и шести ноември. Но явно това не е било достатъчна причина да се вика полиция. Понякога тя не се прибирала. Била на вечеря по случай някакъв рожден ден, в „Уан иф бай Ланд, ту иф бай Сий“ на Бароу стрийт, с група приятели. След като излезли от ресторанта, я видели да се качва в жълто такси. Това е, което знаем засега.
— Боби знаел ли е, че тя кръшка? — попита О’Дел.
— Както го описа той, „давали си голяма свобода“. Не знам какво знае — каза Бъргър. — Може би Хап е казал истината. Може Боби и Хана да са били преди всичко бизнес партньори. Той самият твърди, че я обича, но това го слушаме непрекъснато.
— С други думи, имали са споразумение. Може и двамата да са кръшкали. Той е паралия, нали? — попита О’Дел.
— Не колкото нея. Но е от заможно калифорнийско семейство, учил е в Станфорд, взел е магистърската си степен по бизнес администрация от Йейл, бил е успешен мениджър по алтернативни вложения, работил е за два фонда, единия във Великобритания, другия в Япония.
— Тия от хедж фондовете, някои от тях вадят стотици милиони — каза О’Дел.
— Повечето вече не, а някои са в затвора. Как стоят нещата при Боби? — попита Стокман. — Да не е загубил всичко?
— Подобно на много от тези инвеститори, той разчитал, че цените на енергията и полезните изкопаеми ще продължат да растат, докато финансовите активи падат. Така ми каза — отговори Бъргър.
— А после, през юли, тенденцията се обърна — рече Стокман.
— Той го описа като кървава баня — каза Бъргър. — Във всеки случай не може да си позволи стила на живот, с който е свикнал, без богатството на Стар, това е сигурно.
— Значи това тяхното е по-скоро сливане, отколкото брак? — рече О’Дел.
— Не мога да кажа какви са истинските му чувства. Та кой би могъл да разбере какво чувстват хората в действителност? — каза тя без никаква следа от емоции. — Когато се срещнах и разговарях с него, изглеждаше разстроен. Твърди, че когато тя не се появила за полета си в Деня на благодарността, започнал да се паникьосва, обадил се на полицията, а полицията се свърза с мен. Боби казва, че се страхувал жена му да не е станала жертва на престъпление и че в миналото имала проблеми с преследвачи. Долетя в Ню Йорк и се срещна с нас в къщата, разведе ни из нея и тогава взехме една четка за зъби на Хана за ДНК, в случай че ни потрябва. Ако трупът й се появи отнякъде.
— Албумите със снимки. — Бентън още мислеше за Луси и се чудеше какви ли други тайни крие тя. — Защо ви ги е показал?
— Разпитвах го за клиентите на Хана, дали не може някой от тях да й е вдигнал мерника. Той каза, че много от клиентите на покойния й баща, Руп Стар, не са му известни. Предложи ни да…