— Не пожела да направи Бендер-Гещалт, теста за сложни фигури на Рей-Остерийт, заместване на цифри със символи, зачертаване на букви, нито дори последователно свързване — каза Бентън. — Нищо, което изисква от нея да пише или да чертае.
— Ами тестовете за психомоторни функции?
— Никакво подреждане на кубчета или на клечки, никакъв тест за бързо почукване с пръст.
— Интересно. Нищо, което да измерва времето за реакция.
— Последното й извинение беше, че от лекарствата, които взимала, получавала треперене, ръцете й се тресели толкова силно, че не можела да държи химикалка и не искала да се унижава с опити да чертае или да мести разни неща. — Докато описваше престорените оплаквания на Доди Ходж, Бентън неволно си мислеше за състоянието на самия доктор Кларк.
— Нищо, което да изисква физическа реакция, нищо, което в представите й би могло да доведе до критики и анализи. Не иска да я оценяват. — Доктор Кларк се втренчи в прозореца зад главата на Бентън, сякаш там имаше нещо друго за гледане, освен стената на болницата и спускащата се нощ. — Какви лекарства взимаше?
— Вече мисля, че никакви. Не е особено изпълнителна и няма интерес към разни субстанции, освен ако не я карат да се чувства добре. Като алкохол например. Докато беше в болницата, взимаше риспердал.
— Който може да причини тардивна дискинезия. Но само в редки случаи — каза доктор Кларк и кимна замислено.
— При нея нямаше мускулни спазми или тикове, освен онези, които симулираше — каза Бентън. — Разбира се, тя твърдеше, че състоянието й е хронично.
— Теоретично е възможно от риспердала да настъпят хронични странични ефекти, особено при по-възрастни жени.
— В нейния случай са симулации, пълни глупости — повтори Бентън. — Ама и програмата й наистина си я бива. Слава богу, че послушах инстинкта си и наредих всичките ми сеанси с нея да се записват на видео.
— А тя как го прие?
— Влезе в ролята. Играеше всеки образ, който й дойде на ума, в зависимост от настроението й. Съблазнителка или милосърдна сестра, или пък вещица.
— Опасяваш ли се, че би могла да прибегне към насилие?
— Тя е обзета от мисли за насилие. Твърди, че си възвърнала спомени за злодейства на сатанински култ: как баща й убива деца на каменни олтари, а после я насилва. Но няма свидетелства, че е имало такова нещо.
— А какви свидетелства би могло да има?
Бентън не отговори. Не бе негова работа да проверява истинността на думите на пациентите. Нито пък да провежда разследвания. Беше му толкова противоестествено да действа по този начин, че терзанията му бяха почти непоносими, а границите се размиваха.
— Не обича да пише, но пък обича драматизма — каза доктор Кларк, наблюдаваше го внимателно.
— Драматизмът е общият знаменател — отвърна Бентън и разбра, че доктор Кларк вече е напипал пътя към истината.
Че усеща какво е направил той — или поне, че е направил нещо. На Бентън му хрумна, че може подсъзнателно да е насочвал разговора към Доди, защото всъщност е изпитвал нужда да поговори за себе си.
— Неутолимата й жажда за драматизъм и проблемите със съня, от които е страдала през по-голямата част от живота си — продължи той. — Беше изследвана в сънната лаборатория на „Маклийн“. Изглежда, е участвала в множество актиграфски изследвания. Явно има нарушения на циркадния ритъм и страда от хронично безсъние. Колкото повече се усилва то, толкова повече се влошават преценката и интуицията й, а начинът й на живот става по-хаотичен. Запасите й от знания са необикновено големи. По интелигентност се нарежда в горната част на скалата.
— Настъпи ли някакво подобрение от риспердала?
— Настроението й се стабилизира донякъде, без да е хипоманиакално, и имаше данни, че спи по-добре.
— Ако е спряла лекарствата, вероятно състоянието й се влошава. На колко години е?
— Петдесет и шест.
— Биполярно разстройство? Шизофрения?
— Ако беше така, лечението й щеше да е по-лесно. Разстройство на личността, хистрионно, с някои черти на гранично и антисоциално.
— Прелест. И защо са й предписали риспердал?
— При приемането й в болницата миналия месец изглеждаше, че страда от делюзии и фалшиви вярвания, но всъщност е патологична лъжкиня. — Бентън описа накратко историята с арестуването на Доди в Детройт.