— Има ли някаква възможност да те обвини, че си нарушил гражданските й права, да твърди, че хоспитализацията е извършена против волята й, че е била вкарана в болницата насила и са я принуждавали да взима лекарства, които са довели до дълготрайни увреждания?
— Подписа доброволно съгласие и получи документи, разясняващи гражданските й права, уведомление за правото й на юридическа консултация и всичко друго, което се полага. Не съдебните дела ме безпокоят в момента, Нейтън.
— И през ум не ми е минало, че носиш лабораторни ръкавици, защото се страхуваш да не те съдят.
Бентън върна картичката и торбичката на „ФедЕкс“ в плика за улики и го запечата. Свали ръкавиците и ги пусна в кошчето.
— Кога са я изписали? — попита доктор Кларк.
— В неделя следобед.
— Ти говори ли с нея, преди да си тръгне?
— Два дни по-рано, в петък — каза Бентън.
— И тогава тя не ти е дала никакъв подарък в знак на привързаност, никакво празнично поздравление — в момент, когато би могла да го направи лично и да получи удовлетворение от реакцията ти?
— Не. Говореше за Кей.
— Разбирам.
Естествено. Кларк знаеше адски добре за какви неща имаше да се тревожи Бентън. Доктор Кларк продължи:
— Възможно ли е Доди да е избрала „Маклийн“, защото предварително е знаела, че ти, прочутият съпруг на прочутата Кей Скарпета, работиш там? Възможно ли е да е избрала „Маклийн“, за да прекара известно време близо до теб?
— Аз не бях първият й избор.
— А кой?
— Някой друг.
— Познавам ли го? — попита доктор Кларк, сякаш имаше някакво подозрение.
— Името ти е познато.
— А може би се съмняваш дали първият избор на Доди е бил наистина първи, след като мотивите и искреността й са под въпрос? „Маклийн“ ли беше първият й избор?
— Да.
— Това е важно, защото някои други първи избори може да не практикуват там.
— Точно това се случи — каза Бентън.
— Тя има ли пари?
— Да, вероятно от всички съпрузи, които е изредила. Беше настанена в Павилиона, където, както знаеш, разноските се поемат от самите пациенти. Плати в брой. Или по-точно, не тя, а адвокатът й.
— Колко е тарифата сега? Три хиляди на ден?
— Нещо от този род.
— Платила е над деветдесет хиляди долара в брой?
— Даде капаро при постъпването си, а при изписването преведе остатъка. С електронен банков трансфер. Извършен посредством адвоката й в Детройт.
— В Детройт ли живее?
— Не.
— Но има адвокат там?
— Така изглежда.
— А какво е правила в Детройт? Освен че са я арестували.
— Казва, че била там на ваканция. Била отседнала в „Гран Пале“. Прилагала магиите си върху игралните автомати и рулетката.
— Запалена комарджийка ли е?
— Може да ти продаде няколко амулета за късмет, ако искаш.
— Май изпитваш доста силна неприязън към нея — отбеляза доктор Кларк, погледът му беше пронизващ.
— Не мога да твърдя със сигурност, че не съм повлиял на избора й на болница. Аз или пък Кей.
— Изглежда, си започнал да се страхуваш, че е така — каза доктор Кларк, свали очилата си и ги избърса със сивата си копринена вратовръзка. — Да не би някои скорошни събития да са те направили неспокоен и прекалено подозрителен към околните?
— Конкретни събития ли имаш предвид?
— Ти ми кажи.
— Не съм параноик.
— Всички параноици казват така.
— Ще го приема като проява на особеното ти чувство за хумор.
— Иначе как я караш? Много неща стават напоследък, нали? През последния месец се струпа какво ли не.
— Винаги е така.
— Дават Кей по телевизията, подложена е на голямо обществено внимание. — Доктор Кларк отново си сложи очилата. — Също и Уорнър Ейджи.
От известно време Бентън очакваше Кларк да каже нещо за Ейджи. Помисли си, че може би умишлено го бе избягвал. Не „може би“. Избягваше го. До днес.
— Хрумна ми, че като гледаш Уорнър по новините, би трябвало да реагираш по някакъв начин. Той е човекът, който саботира кариерата ти във ФБР, саботира целия ти живот, защото искаше да е на твоето място — каза доктор Кларк. — А сега открито играе твоята роля — образно казано — като приема облика на съдебномедицински експерт и ФБР профайлър, и най-после има шанса да стане звезда.
— Много хора обичат да преувеличават или направо да лъжат.
— Чел ли си биографията му в Уикипедия? — попита доктор Кларк. — Там е обявен за един от основателите на криминалното профилиране и твой наставник. Пише, че докато ти си бил началник на Отдела по поведенчески науки в академията на ФБР и едва си започвал, цитирам, извънбрачната си връзка с Кей Скарпета, той вече бил работил с нея по множество известни случаи. Наистина ли е работил с Кей? Доколкото знам, Уолтър никога не е бил профайлър нито за ФБР, нито за никого.