— Не знаех, че смяташ Уикипедия за достоверен източник — рече Бентън с такъв тон, сякаш самият доктор Кларк разпространяваше тези лъжи.
— Хвърлих един поглед, защото често анонимните личности, които въвеждат уж сигурна информация в онлайн енциклопедиите и други интернет сайтове, имат силен личен интерес към конкретната тема и не са съвсем безпристрастни — отвърна доктор Кларк. — Любопитното е, че през последните няколко седмици биографията му е била сериозно редактирана и разширена. Чудя се от кого ли?
— Може би от онзи, за когото се отнася. — Бентън усещаше, че стомахът му се е свил от възмущение и гняв.
— Предполагам, че Луси би могла да открие кой е, ако вече не го знае, и да накара да махнат тази заблуждаваща информация — каза доктор Кларк. — Но може би, за разлика от мен, не се е сетила да провери някои подробности, защото не си споделил с нея онова, което сподели с мен за миналото си.
— Има по-добри неща, с които да си губя времето, отколкото разни ограничени личности, отчаяно търсещи внимание. Няма нужда Луси да си хаби компютърните умения за някакви интернет клюки. Прав си. Не съм й казал всичко, което казах на теб. — Бентън не помнеше кога за последен път се е чувствал толкова застрашен.
— Ако не ми се беше обадил днес, в скоро време щях да измисля някаква причина да говоря с теб, за да го обсъдим — каза доктор Кларк. — Ти имаш сериозни причини да искаш унищожението на Уорнър Ейджи. А аз имам сериозни причини да се надявам, че ще преодолееш това свое желание.
— Не виждам каква връзка има това с нещата, за които говорихме преди малко, Нейтън.
— Всичко е свързано с всичко, Бентън. — Доктор Кларк го гледаше, преценяваше го. — Но нека се върнем към бившата ти пациентка Доди Ходж, защото имам чувството, че тя играе някаква роля в случая. Няколко неща ми правят впечатление. Първото е самата картичка — очевиден намек за семейно насилие: мъж, който е унижил жена си, наричайки я „курва“, а тя го преследва с намерението да го пребие с точилка. Във всичко това има скрит сексуален подтекст. С други думи, една от онези шеги, които не са смешни. На теб самия какво ти говори?
— Проекция. — Бентън се помъчи да укроти гнева си към Уорнър Ейджи. — Става дума за смисъла, който влага тя — чу се да казва със спокоен глас.
— Добре. Какъв смисъл влага според теб? Кой е Дядо Коледа? Коя е Баба Коледа?
— Аз съм Дядо Коледа — каза Бентън и вълната от гняв отмина. Беше му се струвала огромна като цунами, а после спадна и почти изчезна. Той се поотпусна. — Баба Коледа ми е ядосана за нещо, което смята, че съм направил, нещо грубо и унизително. Аз, Дядо Коледа, съм казал: „Хо, хо, хо“, а Баба Коледа е решила, че я наричам „курва“.
— Доди Ходж има чувството, че е несправедливо обвинена, унизена, недооценена, омаловажена. И все пак знае, че това чувство не е вярно — каза доктор Кларк. — Тук си казва думата хистрионното личностно разстройство. Най-очевидното послание на картичката е, че бедният Дядо Коледа ще отнесе пердах, защото Баба Коледа не е разбрала правилно казаното от него, и явно Доди схваща шегата, иначе нямаше да избере тази картичка.
— Ако предположим, че я е избрала тя.
— Все за това намекваш. Че може би някой й е помогнал. Че е имала съучастник.
— Заради техническата част — каза Бентън. — Съмнявам се тя да разбира от гласови модули, да може да ги поръча и да сглоби това проклето нещо. Доди е импулсивна и търси бързо удовлетворение. Тук е нужно голямо предварително планиране, а според онова, което видях у нея в болницата, тя не е способна на такова. А и кога е намерила време? Както казах, изписаха я едва тази неделя. Картичката е пратена вчера. В сряда. Откъде е знаела, че трябва да ми я прати тук? Ръчно написаният адрес е странен. Всичко е странно.
— Тя жадува за драма, а пеещата картичка е драматична. Не мислиш ли, че това отговаря на хистрионните й наклонности?
— Ти сам посочи, че тя не е свидетел на драмата — каза Бентън. — А драмата не е забавна, ако няма зрители. Тя не ме е видяла как отварям картичката, изобщо не знае дали съм я отворил. Защо не ми я даде лично, преди да я изпишат, вместо да ми я праща?