— Винаги го правиш.
— Още една интересна подробност. Чорапите й са разменени — каза Скарпета.
— Как така разменени? Да нямаш предвид, че са наопаки?
— Чорапите за бягане са анатомично приспособени за ляв и десен крак, така се произвеждат. На левия пише Л, на десния — Д. Нейните бяха на обратно: десният чорап на левия крак, а левият чорап на десния.
— Не може ли сама да ги е объркала, като се е обувала? — Доктор Едисън вече обличаше сакото си.
— Възможно е, разбира се. Но след като е била толкова взискателна към екипировката си, дали би си обула чорапите на обратно? И дали би излязла да тича в студа и дъжда без ръкавици, без нищо, което да й топли ушите, и без яке, само по лек анорак? Госпожа Дериън каза, че Тони мразела да тича в лошо време. Също така не можа да обясни странния часовник на ръката й. Голям черен пластмасов електронен часовник, на който е щамповано „БиоГраф“. Вероятно служи за събиране на някакви данни.
— Провери ли в Гугъл? — Доктор Едисън стана.
— Да, даже накарах и Луси да потърси. Ще го разучи по-подробно, когато в лабораторията свършат с вземането на ДНК. Засега изглежда, че не съществува часовник или устройство, наречено „БиоГраф“. Надявам се някой от лекарите на Тони или от познатите й да знае защо го е носила и какво представлява.
— Нали осъзнаваш, че уж временната ти работа при нас все повече заприличва на постоянна? — Той взе куфарчето си, свали и палтото от закачалката на вратата. — От месец май изобщо не си се връщала в Масачузетс.
— Бях доста заета тук. — Тя също стана и започна да си събира нещата.
— Кой движи работата там?
— Случаите се пренасочват към Бостън — каза Скарпета, докато си обличаше палтото. Излязоха заедно. — Всичко се връща към старото си положение, което е жалко. Филиалът в Уотъртаун, който обслужва североизточния район, ще бъде закрит, вероятно до лятото. Като че ли бостънският филиал не е достатъчно натоварен.
— А Бентън снове напред-назад.
— Като совалка. — Скарпета въздъхна. — Понякога Луси го кара с хеликоптера си. Той прекарва доста време тук.
— Много мило от нейна страна да ни помогне за този часовник „БиоГраф“. Не можем да си позволим да наемаме хора с нейните компютърни умения. Но след като вземат ДНК-то, ако Джейми Бъргър е съгласна, бих искал да разбера дали в това устройство има някаква информация. Утре сутринта ме викат в кметството, да се срещна с кмета и не знам си кой още. Тези работи се отразяват зле на туризма. Хана Стар, а сега и Тони Дериън. Знаеш какво ще чуя.
— Може би трябва да им напомниш, че ако продължат да ни орязват бюджета, нещата с туризма ще се влошат още повече, защото няма да можем да си вършим работата.
— Когато започнах тук в началото на деветдесетте, десет процента от всички убийства в страната бяха в Ню Йорк — каза той, докато вървяха през фоайето: по радиото пееше Елтън Джон. — Две хиляди и триста убийства през първата ми година. А миналата имахме по-малко от петстотин — което прави понижение със седемдесет и осем процента. Май всички забравят за това. Помнят само последното сензационно убийство. Ах, тази Файлийн с нейната музика! Дали не трябва да й взема радиото?
— Няма да го направиш — каза Скарпета.
— Права си. Тук хората се скапват от работа и нямат кой знае колко поводи за усмивка.
Излязоха на Първо авеню. Беше най-натовареният час, таксита криволичеха и бибипкаха, линейки летяха с виещи сирени към модерния болничен комплекс „Белвю“ на няколко пресечки по-нататък и към медицинския център „Лангон“ в съседство. Минаваше пет часът и бе съвсем тъмно. Скарпета си спомни, че трябва да се обади на Бентън, и бръкна в чантата за блекбърито.
— Успех довечера — каза доктор Едисън и я потупа по ръката. — Аз няма да те гледам.
Бентън говореше за Доди Ходж и нейната „Книга за чародейства“ с черна корица и жълти звезди. Тя я носеше със себе си навсякъде.
— Правеше магии, ритуали, заклинания, продаваше разни неща като парченца корал, гвоздеи, малки копринени торбички със зърна от тонка. Имахме някои сериозни проблеми с нея в „Маклийн“. Другите пациенти и дори болничният персонал се връзваха на самообявените й духовни дарби и търсеха от нея съвети или си купуваха талисмани. Тя твърдеше, че притежава психични способности и други свръхестествени сили, а както можеш да очакваш, хората, особено ако си имат грижи, са силно податливи към такива като нея.