— Изглежда, не е имала психични способности, когато е откраднала онези ДВД-та от книжарницата в Детройт. Иначе щеше да предвиди, че ще я хванат — отбеляза доктор Кларк. Придвижваше се към истината, която вече бе съвсем близо.
— Ако питаш нея, тя не ги е крала. Принадлежали й по право, защото Хап Джъд й е племенник — каза Бентън.
— Това вярно ли е, или е още една лъжа? Или, както смяташ ти, самозаблуда?
— Не знаем дали имат роднинска връзка — отвърна Бентън.
— Струва ми се, че това лесно би могло да се провери — каза доктор Кларк.
— Днес се обадих в офиса на неговата агентка в Ел Ей — призна Бентън. Не бе сигурен защо изведнъж реши да е откровен, но от самото начало знаеше, че ще се стигне дотам.
Доктор Кларк изчака мълчаливо, впил очи в него.
— Агентката нито потвърди, нито отрече. Каза, че не можела да обсъжда личния живот на Хап Джъд — продължи Бентън и усети, че вълната гняв го залива отново, още по-голяма отпреди. — После се поинтересува защо питам за някоя си Доди Ходж и от начина, по който го каза, останах с впечатлението, че знае точно за кого говоря, макар да не искаше да го покаже. Разбира се, бях силно ограничен в това, което мога да й разкрия, затова просто й казах, че съм получил информация и се опитвам да я потвърдя.
— Не си й казал кой си или защо се интересуваш?
Отговорът бе мълчание. Нейтън Кларк познаваше Бентън много добре, защото той му бе позволил да го опознае. Бяха приятели. Може би това бе единственият приятел на Бентън, единственият, когото допускаше в забранените кътчета на ума си, с изключение на Скарпета. Всъщност дори тя си имаше своите граници, избягваше областите, от които се страхуваше, а в случая ставаше дума за областта, която я плашеше най-силно. Доктор Кларк се бе заел да извлича истината от Бентън и той не смяташе да го спира. Тази работа трябваше да се свърши.
— Това му е лошото да си бивш служител на ФБР, нали? — каза доктор Кларк. — Трудно ти е да устоиш на изкушението да действаш тайно, да се сдобиваш с информация по всякакъв възможен начин. Дори след толкова години в частния сектор — колко станаха?
— Тя сигурно ме е помислила за журналист.
— Като журналист ли се представи?
Мълчание.
— Вместо да кажеш кой си, откъде се обаждаш и защо. Това обаче би било нарушение на правилника — продължи доктор Кларк.
— Така е.
— А кое от нещата, които си направил, не е било нарушение?
Бентън си замълча: даваше му възможност да стигне колкото далеч пожелае.
— Май ще трябва да си поговорим сериозно за теб и ФБР — каза доктор Кларк. — От доста време не сме си приказвали за годините, когато ти беше защитен свидетел, а Кей мислеше, че си убит от мафиотската фамилия Шандон, за онзи мрачен период, когато се криеше и изживяваше ужас, който малко хора са способни да проумеят. Може би двамата с теб трябва да обсъдим какво чувстваш в последно време по отношение на миналото си във ФБР. Току-виж се окаже, че не е минало.
— Това беше много отдавна. В един друг живот. В едно друго Бюро. — На Бентън не му се искаше да говори на тази тема, обаче говореше. И позволяваше на доктор Кларк да продължава. — Но сигурно си прав. Ако си бил ченге…
— Винаги си оставаш ченге. Да, клишето ми е познато. Ще се осмеля обаче да кажа, че не е само клише. Ти призна пред мен, че днес си действал като служител на закона, като ченге, вместо като психолог, за когото главен приоритет е здравето на пациента. Доди Ходж е събудила нещо в теб.
Бентън не отговори.
— Нещо, което никога не е било наистина заспало. Ти само си мислел, че е — продължи доктор Кларк.
Бентън запази мълчание.
— И аз се питам: какво го е задействало? Защото не може да е Доди. Тя не е достатъчно важна. Тя е била по-скоро катализатор. Съгласен ли си с мен?
— Не знам каква е. Но си прав. Не го е задействала тя.
— Склонен съм да мисля, че го е задействал Уорнър Ейджи — каза доктор Кларк. — От близо месец той често гостува в същото шоу, в което ще се появи и Кей тази вечер, и се перчи, че бил съдебен психолог на ФБР, първият профайлър, върховен експерт по всякакви серийни престъпници и психопати. Ти изпитваш силна омраза към него, което е разбираемо. Всъщност веднъж ми каза, че ти се иска да го убиеш. Кей познава ли Уорнър?
— Не лично.