— Знае ли какво ти е причинил?
— Не говорим за онова време — отвърна Бентън. — Опитахме се да продължим напред, да започнем отначало. Има много неща, за които не мога да говоря, но дори и да можех, тя не иска. Честно казано, не съм сигурен какво си спомня и внимавам да не я притискам.
— Може би се страхуваш какво ще стане, ако тя вземе, че си спомни. Може би се страхуваш от гнева й.
— Кей има пълното право да изпитва гняв. Но не говори за това. Мисля, че самата тя се страхува от гнева си.
— Ами твоят гняв?
— Гневът и омразата са разрушителни чувства. Не искам да съм изпълнен с тях. — Гневът и омразата прояждаха дупка в стомаха му, сякаш бе погълнал киселина.
— Според мен никога не си й разказвал подробности за онова, което е направил Уорнър. И мисля, че да го гледаш по телевизията и по новините е много разстройващо за теб, че отваря врата към една стая, в която отчаяно си се опитвал да не влизаш.
Бентън мълчеше.
— Може би се чудиш дали Уорнър умишлено не е избрал същото шоу, в което участва Кей, защото му доставя удоволствие да се съревновава с теб? Мисля, че ми спомена, че Карли Криспин се опитвала да уреди съвместно участие на теб и Кей. Че всъщност била толкова настойчива, че го казала в ефир. Май го гледах или чух някъде. Ти си отказал да се явиш в шоуто, и с право. И какво става после? Вместо теб пускат Уорнър. Какво е това? Заговор? Интрига от страна на Уорнър? Дали всичко е заради съперничеството му с теб?
— Кей никога не се явява в някое шоу заедно с други хора, не участва в групови дискусии, отказва да е част от онова, което нарича „банда от самозвани експерти, които спорят и се надвикват“. И много рядко гостува в „Докладът на Криспин“.
— Мъжът, който се опита да открадне живота ти след твоето връщане от гроба, става знаменит експерт, става теб — човекът, на когото най-силно е завиждал. А сега се появява и в същото шоу, по същата телевизионна мрежа, където дават и жена ти — изтъкна доктор Кларк.
— Кей не е редовен гост в шоуто и никога не се явява заедно с други хора — повтори Бентън. — Гостува само от време на време, и то въпреки моите възражения, бих добавил. Два пъти го направи като услуга към продуцента. Карли се нуждае от всяка помощ, която успее да намери. Рейтингът й пада. Всъщност тази есен направо се срива.
— Радвам се да видя, че не се държиш отбранително и не избягваш въпроса.
— Просто ми се иска тя да стои настрани от това, нищо повече. Настрани от Карли. Мамка му, Кей е прекалено мила, прекалено услужлива, има чувството, че трябва да отвори очите на света. Познаваш я.
— А и напоследък стана доста известна. Това смущава ли те? Чувстваш ли го като заплаха?
— Иска ми се да не се показва по телевизията, но пък, от друга страна, тя трябва да живее живота си както смята за добре.
— Доколкото разбирам, Уорнър се е появил в светлината на прожекторите преди три седмици, някъде по времето, когато изчезна Хана Стар — каза доктор Кларк. — Преди това е работил зад кулисите и много рядко се е мяркал в „Докладът на Криспин“.
— Единственият начин някой скучен и невзрачен човек да се появи в праймтайма е да говори пред Карли с вулгарна безчувственост за някакъв сензационен случай. С две думи, да действа като шибана курва.
— Радвам се, че нямаш мнение за характера на Уорнър Ейджи.
— Това е неправилно, съвсем неправилно. Дори скапаняк като него го знае — каза Бентън.
— Дотук упорито избягваш да произнесеш името му, но може би се приближаваме.
— Кей не знае подробностите за случилото се в онази мотелска стая в Уолтъм, Масачузетс, през две хиляди и трета. — Бентън погледна доктор Кларк в очите. — Всъщност не знае никакви подробности, не знае сложността на машината, движила операцията, не знае как е устроена. Тя мисли, че аз съм организирал цялата работа, решил съм да вляза в програма за защита на свидетели, че идеята е била изцяло моя, че аз съм този, който е направил психопрофил на картела Шандон, и съм предрекъл, че ще убият мен и всички около мен, ако не накараме противника да вярва, че вече съм мъртъв. Да, разбира се, ако знаеха, че съм жив, те щяха да пратят хора след мен, след Кей, след всички. Всъщност така или иначе тръгнаха по петите на Кей, Жан-Батист Шандон се зае с нея и е цяло чудо, че е още жива. Но аз не бих се справил с проблема по този начин. Щях да направя онова, което в крайна сметка направих: да ликвидирам хората, опитващи се да ликвидират мен, Кей и останалите. Щях да направя необходимото и без машината.
— Каква е тази машина?