— Бюрото, Департаментът на правосъдието, Вътрешна сигурност, правителството, един определен човек, който даде лош съвет. Това бе машината, която се задвижи заради този лош съвет, заради този егоистичен съвет.
— Съветът на Уорнър. Неговото влияние.
— Да, имаше някои хора, които влияеха задкулисно на процесите. И особено един, който искаше да ме махне от пътя си, да ме накаже.
— За какво да те накаже?
— Задето имам живот, какъвто искаше той. Изглежда, в това е била вината ми, макар че всеки, който познаваше моя живот, би се зачудил защо ще го иска някой друг.
— Ако са познавали вътрешния ти живот, може би — каза доктор Кларк. — Твоите терзания, демоните ти. Но гледано отвън, си достоен за завист. Изглежда, че си имаш всичко. Красавец, с добро потекло и наследствено богатство, бил си във ФБР, техният звезден профайлър, а сега си изтъкнат съдебен психолог, работещ за Харвард. И имаш Кей. Разбирам защо някой би копнял за живот като твоя.
— Кей си мисли, че съм бил защитен свидетел, че съм минал в дълбоко прикритие за шест години и след това съм напуснал Бюрото — каза Бентън.
— Защото си се обърнал срещу Бюрото и си загубил всякакво уважение към него.
— Някои хора смятат, че това е причината.
— И тя ли?
— Сигурно.
— Докато всъщност ти си имал чувството, че Бюрото се е обърнало срещу теб и е загубило всякакво уважение към личността ти. Че те е предало, защото Уорнър те е предал.
— Бюрото поиска мнение от своя експерт и получи информация и съвет. Разбирам защо са били загрижени за моята безопасност. Дори да изключим пристрастното влияние, хората на ръководни постове имаха много добри основания да се тревожат. Разбирам защо са се притеснявали за моята стабилност след всичко, което бях преживял.
— Значи мислиш, че Уорнър Ейджи е бил прав за Шандон и за необходимостта да се симулира смъртта ти? Мислиш, че е бил прав за твоята психическа лабилност и че вече си негоден за служба?
— Знаеш отговора. Преебаха ме — каза Бентън. — Но не мисля, че той се показва по телевизията, за да ми съперничи. Подозирам, че причината е друга и не е свързана с мен, или поне не пряко. Просто това напомняне ми беше излишно. Можех да мина и без него.
— Интересно. По време цялата си дълга и не особено забележителна кариера Уорнър си е кротувал и е бил почти невидим — каза доктор Кларк. — А сега изведнъж е по всички национални новини. Признавам, че съм объркан и може да греша относно истинския му мотив. Не съм сигурен, че има връзка с теб и с неговата завист и жажда за слава, или поне не е само това. Съгласен съм, че вероятно става дума за нещо друго. Какво би могло да е то? И защо сега? Може би го прави просто заради пари. Може подобно на много хора да има финансови затруднения, а на неговата възраст това си е плашещо.
— Новинарските шоута не плащат за гостувания — отвърна Бентън.
— Но ако гостуванията са достатъчно провокативни, будят интерес и вдигат рейтинга на предаването, могат да доведат до странични приходи. Договори за книги, консултации.
— Вярно е, че много хора са загубили спестяванията си за пенсия и търсят начин да оцелеят. Може да го прави за печалба. Или за задоволяване на егото си. Не бих могъл да знам каква му е мотивацията. Но е очевидно, че тази възможност му се отвори благодарение на Хана Стар. Ако тя не бе изчезнала, нямаше да го дават по телевизията и нямаше да получава цялото това внимание. Както ти самият каза, по-рано той работеше зад кулисите.
— „Той“ и „него“. Местоимения. Все пак говорим за един и същ човек. Това е някакъв напредък.
— Да. Той. Уорнър. Той е недоволен от живота си. — Бентън изпитваше едновременно чувство на поражение и облекчение. Бе обхванат от тъга и се чувстваше изцеден. — Не че някога е бил доволен. Той не е такъв човек и никога не е бил. Разрушителен, опасен и безжалостен, да. Нарцисист, социопат, мегаломан. Но никога не е доволен и в този етап от жалкия си животец вероятно превърта още повече. Бих рискувал да предположа, че е мотивиран от неутолимата си жажда за утвърждаване, от удовлетворението, което получава, когато представя публично своите остарели и безпочвени теории. А може и да има нужда от пари.
— Съгласен съм за неговото състояние. Но повече ме вълнува твоето — каза доктор Кларк.
— Аз съм си добре. Признавам, че не ми беше приятно да му гледам шибаното лице по всички шибани новини и да го слушам как си приписва шибаните заслуги за моята кариера или дори как споменава името ми, копелето шибано.