— Готово — обади се Бентън. Гласът му не звучеше дружелюбно. Напоследък винаги бе така.
Марино намери имейла, за който говореше Бъргър, и отвори видеоклипа. Бонел стана от стола си и дойде при него, за да гледа. Нямаше звук, само картина от уличното движение пред тухлената сграда на Тони Дериън на Второ авеню: коли, таксита и автобуси на заден план, а по тротоара минаваха хора, облечени като за дъждовно зимно време, някои с чадъри, без да подозират за камерата, която ги снима.
— Ето сега се появява тя. — Бъргър винаги говореше командаджийски, дори когато си говореше съвсем нормално, независимо за какво. — В тъмнозелена парка с поръбена с кожа качулка. И с черни ръкавици и червен шал. Черна чанта за през рамо, черен клин и маратонки.
— Бъди така добра да ми осигуриш едър план на маратонките — обади се Скарпета. — Искам да видя дали са същите, с които е била обута. „Асикс Джел-Каяно“, бели с червени светкавици и червено отзад на подметката. Размер девет и половина.
— Тук маратонките са бели с малко червено — каза Марино; чувстваше съвсем осезателно близостта на Бонел: усещаше топлината й до крака си и до лакътя си.
Фигурата със зелената парка бе уловена в гръб и лицето й не се виждаше заради положението й спрямо камерата и поръбената с кожа качулка. Тя се обърна надясно и се качи по мокрото стълбище, прескачаше стъпалата. Вече бе извадила ключовете си, което говореше на Марино, че е организирана и обмисля всичко, което прави, обръща внимание на нещата около себе си и е загрижена за безопасността си. Отключи вратата и изчезна вътре. Надписът на видеото показваше, че часът е пет и четирийсет и седем минути следобед на 17-и декември, тоест вчера. След кратка пауза започна втори видеозапис: как същата фигура със зелена парка с вдигната качулка, със същата голяма черна чанта през рамо, излиза от сградата, слиза по стълбите, свива надясно и се отдалечава в дъждовната вечер. Часът беше седем-нула-една на 17-и декември.
— Питам се — обади се Бентън, — след като не можем да й видим лицето, откъде аналитиците в КИЦ знаят коя е?
— И аз се питах същото — рече Бъргър. — Но мисля, че е заради по-раншните записи, на които очевидно е тя — ще ги видите след малко. Според КИЦ това, което гледаме в момента, е последният й запис, последният път, когато е влизала или излизала от сградата. Изглежда, се е върнала в апартамента си и е прекарала там малко повече от час, а после е излязла. Въпросът е къде е ходила след това?
— Трябва да добавя — каза Скарпета, — че есемесът, който Грейс Дериън е получила от телефона на Тони, е пратен приблизително час след този запис. Около осем часа.
— Оставих съобщение на гласовата поща на госпожа Дериън — каза Марино. — Ще приберем телефона й, за да видим какво още има на него.
— Не знам дали искате да подхващаме тази тема сега, но времето на есемеса и на тези видеоклипове противоречи на онова, което забелязах при аутопсията — обади се Скарпета.
— Дайте да се съсредоточим първо върху данните, открити от КИЦ — отвърна Бъргър. — После ще се върнем на резултатите от аутопсията.
Тоест заявяваше, че смята данните от КИЦ за по-важни от онова, което имаше да докладва Скарпета. Едно показание от един свидетел и на Бъргър вече всичко й беше ясно? Но пък Марино не знаеше никакви подробности, освен казаното му от Бонел, а то бе доста мъгляво. Накрая тя бе признала, че е говорила с Бъргър по телефона и че Бъргър й е наредила да не казва на никого какво са обсъждали. Единственото, което бе успял да изтръгне от нея, бе, че се е появил някакъв свидетел с информация, която щяла да направи „кристално ясно“ защо апартаментът на Тони няма връзка с убийството й.
— Докато гледам този клип — рече Марино, — отново се чудя какво е станало с дрехата й. Зелената парка я няма в апартамента й и още не се е появила.
— Ако джиесемът й е бил у някой друг — продължи упорито Скарпета, — той би могъл да прати есемес на всеки номер от указателя, включително на майка й. Не ти трябва парола, за да пратиш есемес. Трябва ти само джиесемът на човека, от когото искаш да изглежда, че е съобщението — в този случай Тони Дериън. Ако някой е разполагал с телефона й и е прегледал пратените и получените есемеси, би могъл да добие някаква представа какво и как да напише, така че да заблуди някого, че съобщението е от Тони, и да накара хората да си мислят, че е била жива, докато тя всъщност не е била.